Филмът за Ара Маликян „Живот между струните” спечели най-големата награда на испанското кино – отличието Goya за най-добър документален филм. Лентата е дело на Наталия Морено – жената до легендарния цигулар, която е испанска актриса и режисьорка. На бляскавата церемония в Малага двамата бяха бурно аплодирани от публиката.
„Благодаря на родителите му, че е толкова свободен и щастлив“, откровено сподели Наталия.
Испания, особено през последните десетилетия, си спечели репутацията на място, където се създават стойностни филми. Известни филмови фестивали се провеждат из цялата страна, а испанските филми постоянно печелят награди, имат номинации и трупат слава за испанското киноизкуство.
„Живот между струните” преди време беше удостоен и с испанския филмов приз Forque. Тогава в киносалона проблясваха сълзи в очите на публиката. Испанците обичат и много ценят своя Ара. Не само заради необичайната му лична история, достойна за филм. Но и защото вече 20 години украсява със своя изключителен колорит испанската сцена.
Роден на 14 септември 1968 година в Бейрут, Ливан, Ара от малък се учи да свири на цигулка под вещото ръководство на своя баща, а на 12 години изнася и първия си концерт.
40 години бащата на Ара събира и пази спомени и документи за семейната им история. Сега с филма си за Ара режисьорката Наталия Морено прави многозначителен жест към бащата и показва, че неговият син е жив и е един от най-блестящите световни музиканти.
Имам много арменски приятели и неведнъж съм уважавала с присъствието си събитията, с които отбелязват паметта на онези, които са загинали по време на арменския геноцид. Филмът „Живот между струните” разказва именно за този трагичен откъс от историята на арменския народ, за миграцията на бежанците между Азия и Европа, за 8-годишния Ара във военен Бейрут, притежаващ само една цигулка и... един огромен талант. За бедните му години на следване в Германия и Англия и за това как се достига до световните сцени, какво е да имаш собствен оркестър и да си чакан и аплодиран от милиони почитатели. Дори без да притежаваш цигулка, изработена от прочут лютиер.
„Музиката в моето семейство е повече от музика, повече от цигулка. Тя е оцеляването. Тя е животът”, са първите думи на Ара Маликян във филма. „На 8 години, когато около теб падат бомби и имаш само една цигулка, наследена от баща си, ти не говориш за бъдещето, защото дори не знаеш дали утре ще отидеш на училище. Не знаеш какво те очаква, нямаш мечти.”
„Виждал съм много тъмни неща в живота около мен. И благодарение на музиката се доближих до светлината”, споделя Ара. „Кагато баща ми ми завеща цигулката, знаеше, че тя не само ще ме спаси, но и ще ме направи щастлив. И се оказа прав.”
Скоро ще видим легендарния Ара и в България. Не пропускайте да се насладите на звука на неговите струни.
Музикалните събития, които не бива да пропускаме през 2020-а!
