Признавам си честно, че чувствително бях подценил качеството на "Флорънс Фостър Дженкинс", затова отидох почти рутинно на прожекцията (посетена само от жени!). А не би трябвало, защото режисьор е Стивън Фриърс ("Красивата ми перачница" (My Beatifull Laundrett) с Даниел Дей-Луис, "Опасни връзки" (Danegerous Liaisons), Dirty Pretty Things, "Кралицата" (The Queen) с Хелън Мирън; Philomena с Джуди Денч). Оценката в IMDb е 7, а играе великата Мерил Стрийп. Филмът определено влезе в десетката ми за 2016 г.! [[quote:0]] Миналата година имаше чудесен френски филм на същата тема - "Изкуството да пееш фалшиво". Докато там обаче се беше получило само благодарение на великолепната актриса (Катрин Фро), тук всичко - от каста, през музиката и костюмите, та до трогателната фабула, е изпипано перфектно!
Флорънс Фостър Дженкинс (Мерил Стрийп) е богата наследница от Юга между двете войни, живееща в Ню Йорк, висока и леко пълна жена с орлов профил, къдрава кокетна перука и благ поглед, интересна, без да е красива, минала 60-те, благородно остаряла. Известен меценат е на музиката (дори Тосканини идва да иска пари от нея), светска знаменитост, която обаче си ляга рано и е болна от близо 50 години от коварна и потенциално смъртоносна (и обезобразяваща) болест.
Неин съпруг и менажер (ще разберете в какво) е средният бивш вариететен и театрален британски актьор Сейнт Клер Бейфийлд (Хю Грант с велика роля и номинация за Европейските филмови награди). Той е по-млад от нея зализан и строен красавец и паркетен кавалер, умен и комбинативен, който си има любовница - младата, дръзка, екстравагантна и чаровна Катлийн (Ребека Фъргюсън), при която отива, след като положи в леглото законната си жена. [[more]] Всъщност Сейнт Клер обича дълбоко Флорънс (без физическа близост, но какво от това) и бди над нея като квачка над пиленце, всеотдайно, целодневно, ревниво и обмислено до най-малкия детайл. И когато отново й идва пагубното желание да изнесе концерт (а предварително знаете, прочели сте, че тя пее изключително фалшиво, въпреки че я "учи" най-добрият вокален педагог на Ню Йорк), той внимателно аранжира и организира всичко. Наема бедния, талантлив и свенлив често непохватен пианист Козме Макмуун (Саймън Хелберг от "Теория за големия взрив"), ангажира "Карнеги Хол" и прецизно избира зрителите и журналистите. Целта е да се избегнат всякакви смехове, кикот, освирквания, обструкции, провали...
Почти се получава, но Флорънс записва плоча (!) в отсъствието на съпруга си. Задължителен е втори концерт, този път с покани за войници и "почитатели". На това мероприятие важна роля изиграва простоватата, повърхностна, устата, безхитростна и прелъстителна блондинка Агнес Старк (откритието Нина Арианда), която дава урок на всички.
Истината те прави свободен, но невинаги е задължителна. Което не предполага лъжа, а просто такт, чувствителност, приличие и вежливост, с които да спестиш унижението и душевната травма на един великодушен, щедър и хрисим човек с огромно и всеотдайно ранимо сърце.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
