ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фотографите, които си играят с архитектурата

За творческия дует Даниел Руеда и Анна Девѝс определено няма скучни дни. Те превръщат дори баналните сиви фасади в своеобразни фотографски шедьоври. Двамата бивши архитекти успешно съчетават градския пейзаж с красотата и тоалетите на модел, като най-често това е самата Девѝс. Очарованието на композициите идва от факта, че моделът се слива с околната среда толкова хармонично, че е трудно да си представим човешката намеса в кадъра.

„Нашето архитектурно образование изцяло оформи мирогледа ни. Не съм сигурен дали щяхме да осъществим своите проекти, ако не бяхме взели тази научна степен. За нас всеки кадър е уникална история за разказване. И за да бъде видяна, е необходима невероятна локация, където да се разгърне в целия си потенциал,“ споделя Руеда пред сайта My Modern Met.   

Две са нещата, от които творците черпят вдъхновението си. Първата съществена част от творческия процес е пътуването, било то само в пределите на един и същи град.

Другият ключов ракурс за композициите е прецизността.

Зад успешния кадър винаги стои правилното позициониране на модела. За да се придаде илюзията за органичност, той трябва да стои в определена точка. Ето защо Руеда заявява: „Няма случайни или зависещи от късмет елементи в нашите творби. Сами преценяваме дали да дадем живот на някой елемент. Важно е как той влияе на разказа в кадъра.“ 

Всичко започва със скициране. После Даниел „превежда“ чертежите на езика на фотографията. „Обикновено в тази част на проекта осъзнаваме какво точно искаме. Дали това ще бъде игра на тетрис в човешки размер, или спектър от цветове например. Целия реквизит, с който разполагаме, е ръчно изработен, затова и реализацията отнема повече време“, продължава разказа си архитекта.

И докато проектите изглеждат елементарни за осъществяване заради своя минимализъм, то те са много далеч от това твърдение. „На пръв поглед кадрите изглеждат лесни за заснемане, но простотата е измамна. С годините обаче научихме, че постигането на този минимализъм е много, много трудна задача. Но това прави процеса на заснемане при всеки кадър прекрасно и единствено по рода си приключение.“

 

А знаете ли, че великата красота на Паоло Сорентино оживява във Vanity Fair?