Когато травъл фотографът Ерин Съливан се озовава в ситуацията на карантина, не подозира как след броени дни ще развихри въображението си, давайки нов живот на вещите от ежедневието. Тъй като пътуването стои в основата на нейната работа, Съливан признава, че не е било никак лесно да открие начин, по който едновременно да задоволи своя глад за нови кадри, но и да откликне на читателския интерес към нейния блог.
Така се появяват те – предметите от всекидневния живот, подредени в композиции, напомнящи природна среда или популярни забележителности. И понеже е невъзможно човешки крак да стъпи на тези „места“, идва ред на малките пластмасови фигурки, които сякаш съзерцават заобикалящата ги среда. Без опасност от зараза.
„Когато карантината достигна и Калифорния, започнах да се чудя как да запазя своята креативност, като едновременно с това съчетая жаждата си да пътувам, макар и от пределите на дома. Хрумна ми да използвам домакински предмети и храни, реших да сложа и човешки фигурки, за да придам усещане за мащабност. А идеите не спираха да идват и така създадох цяла поредица“, споделя Ерин Съливан пред My Modern Met.
Първата сцена, която Съливан създава, се нарича Pillow Ice Caves и се състои от възглавници, калъфки и една двойка изследователи в кану. Оттогава поредицата на креативната фотографка расте неимоверно много. Особено впечатляващи са сетовете с хранителни продукти. В един от тях няколко купчини от палачинки създават илюзията за разходка сред каньон. Друга сцена представя вековна гора от... броколи, където е попаднал и един малък пластмасов турист.
Всеки пейзаж е планиран предварително, като подготовката обикновено отнема между десет минути и час за подреждането на композицията и още един час за заснемането на сцената. Време отнема и коригирането на осветлението, което винаги трябва да е досущ като това в реалната околна среда. „Винаги искам да изясня сама за себе си каква сцена искам да заснема. Дори нещо да не тръгне по план, обичам и моментите, в които експериментирам“, разказва още блогърката.
