ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Франки" – за любовта преди сбогуването

"Франки" – за любовта преди сбогуването

Айра Сакс е Уди Алън на нюйоркската ЛБГТ сцена –  спомнете си Keep the lights on и Love is strange. "Франки" обаче е стъпка в друга, пак независима посока – силен международен ансамбъл и едновременно покъртителна и ведра история. Филмът има сравнително ниска оценка и участие само на фестивала в Кан, но това е без значение.

В малко курортно градче в Португалия известната актриса Франки (Изабел Юпер, на 67!) е събрала най-близките си. Тя е тънка като фиданка, с изящни черти, почти невидими лунички и заоблени форми, а неин спътник е недодяланият очарователен дебелак с бяла брада и червендалесто лице Джими (Брендан Глийсън), но там пристига и първият съпруг – късно разкрилия се и поддържан гей с интелектуален вид и притеснено държание Мишел (Паскал Грегори).

Синът им Пол (Жереми Рение, големият белгийски талант) е привлекателен, но объркан самотен блондин с ясни очи и творчески импулси, а тъмнокожата, екзотична и сексапилна дъщеря на Джими Силвия (Винет Робинсън) се появява със семейни проблеми и раздвоено съзнание. Последен щрих добавя присъединяването на американската фризьорка в кинопродукции и вярна приятелка на Франки Айлийн (Мариса Томей), леко отпусната и повехнала, но все още съблазнителна жена около 50-те.

Бързо разбираме защо очите на "сеньор Жими" са зачервени и подпухнали сутрин – Франки умира от рак. И иска да постави в ред живота си, да уреди наследството си, да се сбогува с всеки важен и близък човек около себе си. Може би и да си даде трезва равносметка, да изчисли собствената си стойност като личност... Разказът обаче не е тягостен и тъжен, има някаква приглушена и недоизказана меланхолия и тихо и сподавено споделено щастие. Франки раздава любов (иначе е студен и хладнокръвен човек) и получава такава, въпреки някои избухвания, сълзи и вайкания. А дългият последен кадър на примирено съзерцание е метафора на вечната красота, което актрисата е създала в професионалния си и личния си живот.

Автор: Бистра Андреева

 

5 филма, които ни пренасят в Италия