"Наричат ме сюрреалист, но аз никога не рисувам нито кошмарите си, нито красивите си сънища. Рисувам само реалността… моята."
Така Фрида Кало представя себе си като художничка. А каква поетеса е била? Можете да прецените сами от стихотворението й "Няма да те моля", публикувано в брой 26 на списанието "Нова социална поезия".
Една от най-вдъхновяващите жени е родена на днешния ден, 6 юли през 1907 г. в Мексико. Цялото й име е Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон. Тя е един от най-известните и значими художници на XX век. Заради смелостта, непокорния дух и таланта да пресъздава собствения си живот в картините, тя се превръща и в икона на феминизма.
На 6-годишна възраст прекарва полиомиелит, вследствие на което единият й крак остава по-къс и слаб. На 18 става жертва тежка катастрофа, при която чупи гръбнак, бедрената си кост и губи възможността да има деца. През целия си живот претърпява тридесет и две операции и често остава приковавана към легло за дълго.
Нищо от това обаче не успява да пречупи волята и стремежа към изкуство в различни проявления.
Спътник в живота на Фрида Кало е художникът Диего Ривера, известен най-вече с дълбокото социално и политическо съдържание на творбите си. Когато сключват брак през 1929 година той е на 43, а тя на 22. Връзката им е не по-малко трагична – Диего й изневерява често, а Фрида живее в сянката на съпруга си. Затова и творчеството й става популярно след смъртта й.
Фрида умира на 13 юли 1954 г., в същата стая, в която е родена. Тогава тя е на 47 години, а като причина за смъртта е отбелязано "усложнения, вследствие на пневмония". Според много хипотези Фрида сама е сложила край на живота си, но информацията остава непотвърдена.
Общо Фрида Кало е автор на 143 картини, 55 от които са автопортрети. Може да разгледате най-известните й произведения ТУК, а днес по повод годишнината от рождението й ви подаряваме едно красиво и искрено стихотворение, написано от нея.
***
НЯМА ДА ТЕ МОЛЯ
Няма да те моля да ме целуваш.
Нито да ми се извиняваш, когато смятам, че си направил нещо нередно или си
сгрешил.
Нито ще те моля да ме прегръщаш, когато най-много имам нужда
или да ме каниш на вечеря на нашата годишнина.
Няма да те моля да ходим да опознаваме света, да имаме нови преживявания
и още по-малко ще те моля да ме държиш за ръка, когато сме насред града.
Няма да те моля да ми казваш колко съм красива, макар и лъжа да е, нито да
ми пишеш нещо хубаво.
Няма да те моля да се появяваш на вратата ми с роза, както толкова ми
се иска.
Нито ще те моля да ми се обаждаш да ми разказваш как си прекарал нощта,
нито да ми казваш, че ти липсвам.
Няма да те моля да се смееш на смешките ми и да се правиш на палячо, когато
съм тъжна и, разбира се, няма да те моля да подкрепяш решенията ми.
Нито ще те моля да ме изслушваш, когато имам да ти разказвам хиляди истории.
Няма да те моля да правиш каквото и да е, нито даже да останеш с мен завинаги.
Защото, ако трябва да ти се моля, вече не искам нищо.
Превод от испански Катя Герова
Виртуална разходка в къщата на Фрида Кало
