ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Фрида – създадена от болка и красота

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Дали изкуството е нейният живот, или животът й е изкуство... Днес Фрида Кало е еднакво известна и с двете. Десетилетия преди социалните медии и машината за производство на „звезди“ тя създала себе си от онова, което бил животът й – болка и красота. По онова време Диего Ривера бил далеч по-известен, Фрида била просто неговата съпруга, която рисува. Днес е точно обратното – тя е знаменита, а той е мъжът, който разбил сърцето й.

Изложбата за Фрида Кало в Лондон е озаглавена Frida Kahlo: Making Her Self Up. Билети за нея вече изобщо няма, аз самата си купих три месеца предварително. Всъщност ако изложбата беше само с картини на Фрида, ситуацията щеше да е различна. Художнички има много, но Фрида е само една – ние живеем именно във времето, в което е много по-важно кой си, отколкото какво си направил. В една доста критична статия вестник Guardian обвинява музея „Виктория и Албърт“ именно в това – че безсрамно експлоатира образа на Фрида за сметка на нейното изкуство. Дори ако това е така, историята на Фрида, разказана в музея, е покъртителна и заслужава да бъде видяна.

И въпреки всичко всяка сутрин, без изключение, тя се събуждала, сплитала косата си, гримирала се, слагала си пръстени на всички пръсти и се обличала цветно и красиво, за да посрещне деня като най-добрата версия на самата себе си.

Фрида умира през 1954 г. едва на 47 години. Трийсет години от нейния живот минават в непрекъсната болка и борба за физическо оцеляване. Страданията на малката Фрида започват още по-рано, на 6-годишна възраст, когато тя се разболява от детски паралич. Една година Фрида прекарва в леглото си. Това я научава на търпение, което ще й е толкова нужно занапред. Бащата на Фрида е германец и е фотограф. Тя е неговата любимка и той я снима често и я учи да позира и да стои неподвижна дълго време. Оттам тръгва страстта на Фрида към автопортретите и умението й да позира сама на себе си търпеливо и с часове. На 18 години Фрида претърпява катастрофа, от която не се възстановява никога.

Всичко това е разказано в първата част на изложбата по-скоро лаконично, с много снимки, документи и картини от ранния живот на Фрида. Баща германец и майка мексиканка, струва ми се, че тя е взела най-доброто от тях – неговата желязна воля, нейното чувство за цветове и жизнелюбие.

Фрида умира през 1954 г. и на последните страници в дневника й е записано, че живее само заради Диего.

Тяхната любов е странна – опустошителна и за двамата. След смъртта й Диего, неутешим, затваря нейната част от къщата и забранява да се влиза там в следващите 50 години. Когато през 2004 г. архивът на Фрида е открит, гледката е изумителна. Вероятно такава:

В къщата се съхраняват личните вещи на Фрида – записки, картини, боите и стативите, лекарствата, козметиката и стотици дрехи, шалове, костюми, пръстени и украшения за коса. Фрида ги събирала през целия си живот и ги носела с гордост и удоволствие – костюмите на родното Мексико.

Този архив никога не е напускал Мексико и сега е първата възможност

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...