Изкуство

Фрида – създадена от болка и красота

Дали изкуството е нейният живот, или животът й е изкуство...

Дали изкуството е нейният живот, или животът й е изкуство... Днес Фрида Кало е еднакво известна и с двете. Десетилетия преди социалните медии и машината за производство на „звезди“ тя създала себе си от онова, което бил животът й – болка и красота. По онова време Диего Ривера бил далеч по-известен, Фрида била просто неговата съпруга, която рисува. Днес е точно обратното – тя е знаменита, а той е мъжът, който разбил сърцето й.

Изложбата за Фрида Кало в Лондон е озаглавена Frida Kahlo: Making Her Self Up. Билети за нея вече изобщо няма, аз самата си купих три месеца предварително. Всъщност ако изложбата беше само с картини на Фрида, ситуацията щеше да е различна. Художнички има много, но Фрида е само една – ние живеем именно във времето, в което е много по-важно кой си, отколкото какво си направил. В една доста критична статия вестник Guardian обвинява музея „Виктория и Албърт“ именно в това – че безсрамно експлоатира образа на Фрида за сметка на нейното изкуство. Дори ако това е така, историята на Фрида, разказана в музея, е покъртителна и заслужава да бъде видяна.

И въпреки всичко всяка сутрин, без изключение, тя се събуждала, сплитала косата си, гримирала се, слагала си пръстени на всички пръсти и се обличала цветно и красиво, за да посрещне деня като най-добрата версия на самата себе си.

Фрида умира през 1954 г. едва на 47 години. Трийсет години от нейния живот минават в непрекъсната болка и борба за физическо оцеляване. Страданията на малката Фрида започват още по-рано, на 6-годишна възраст, когато тя се разболява от детски паралич. Една година Фрида прекарва в леглото си. Това я научава на търпение, което ще й е толкова нужно занапред. Бащата на Фрида е германец и е фотограф. Тя е неговата любимка и той я снима често и я учи да позира и да стои неподвижна дълго време. Оттам тръгва страстта на Фрида към автопортретите и умението й да позира сама на себе си търпеливо и с часове. На 18 години Фрида претърпява катастрофа, от която не се възстановява никога.

Всичко това е разказано в първата част на изложбата по-скоро лаконично, с много снимки, документи и картини от ранния живот на Фрида. Баща германец и майка мексиканка, струва ми се, че тя е взела най-доброто от тях – неговата желязна воля, нейното чувство за цветове и жизнелюбие.

Фрида умира през 1954 г. и на последните страници в дневника й е записано, че живее само заради Диего.

Тяхната любов е странна – опустошителна и за двамата. След смъртта й Диего, неутешим, затваря нейната част от къщата и забранява да се влиза там в следващите 50 години. Когато през 2004 г. архивът на Фрида е открит, гледката е изумителна. Вероятно такава:

В къщата се съхраняват личните вещи на Фрида – записки, картини, боите и стативите, лекарствата, козметиката и стотици дрехи, шалове, костюми, пръстени и украшения за коса. Фрида ги събирала през целия си живот и ги носела с гордост и удоволствие – костюмите на родното Мексико.

Този архив никога не е напускал Мексико и сега е първата възможност


на европейската публика да се докосне до него. Основната част е разположена в две зали. В едната личните вещи на Фрида са показани върху точни копия на нейното легло – център на живота й през толкова много безкрайни дни и месеци. Само за една година тя претърпяла 17 операции. Корсети, протези, кутии за лекарства...

Това е залата на болката на Фрида и тя все пак е цветна, изрисувана и белязана от нейното безкрайно въображение.

В другата зала са костюмите й. Дълги поли, широки блузи – тя ги предпочитала, за да не личат корсетите и да не стягат болното й тяло. Всички до един са различни и красиви, уникални творения от най-различни краища на Мексико. Както всички носии по света, така и тези носят в себе си историята на страната – цветята, яркото жълто слънце, нежни дантели и бродерии, червени като кръв.

Фрида живяла 47 години. От нея останали десетки снимки и автопортрети, повечето изумителни, и никога никъде тя не е усмихната – страданието било нейният живот. И въпреки всичко всяка сутрин, без изключение, тя се събуждала, сплитала косата си, гримирала се, слагала си пръстени на всички пръсти и се обличала цветно и красиво, за да посрещне деня като най-добрата версия на самата себе си. Колко от нас го правят изобщо? Мисля, че всеки посетител излиза от изложбата именно с този въпрос и това е напълно достатъчно, за да помни Фрида завинаги.