на европейската публика да се докосне до него. Основната част е разположена в две зали. В едната личните вещи на Фрида са показани върху точни копия на нейното легло – център на живота й през толкова много безкрайни дни и месеци. Само за една година тя претърпяла 17 операции. Корсети, протези, кутии за лекарства...
Това е залата на болката на Фрида и тя все пак е цветна, изрисувана и белязана от нейното безкрайно въображение.
В другата зала са костюмите й. Дълги поли, широки блузи – тя ги предпочитала, за да не личат корсетите и да не стягат болното й тяло. Всички до един са различни и красиви, уникални творения от най-различни краища на Мексико. Както всички носии по света, така и тези носят в себе си историята на страната – цветята, яркото жълто слънце, нежни дантели и бродерии, червени като кръв.
Фрида живяла 47 години. От нея останали десетки снимки и автопортрети, повечето изумителни, и никога никъде тя не е усмихната – страданието било нейният живот. И въпреки всичко всяка сутрин, без изключение, тя се събуждала, сплитала косата си, гримирала се, слагала си пръстени на всички пръсти и се обличала цветно и красиво, за да посрещне деня като най-добрата версия на самата себе си. Колко от нас го правят изобщо? Мисля, че всеки посетител излиза от изложбата именно с този въпрос и това е напълно достатъчно, за да помни Фрида завинаги.
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...
;void(0);){kind=link}
