Той и тя, затворени в кръговрат на нетърпимост и отчаяние. Любов? Любовта е останала само като далечна причина да са заедно, отблясъци на чувства от стари времена, които им помагат да запазят трохичка нормалност и да си мислят, понякога, че имат причини да продължат. Той е вечно недоволен, тя е винаги виновна. Той я обижда, тя се извинява, той е отегчен, тя е самотна, те знаят всичките си тайни, те помнят цялото си щастие – отминало и вече нереално.
Те могат да са всяка нещастна двойка по света, но в пиесата „Гарванът“ са брат и сестра и братът е инвалид. Отвъд горчивата истина за вечното недоволство на обречения на самота и прикован в количка млад мъж, прозират и всички други връзки, които тези две клети души по неволя вплитат в отношенията си – приятелство, родител-дете и дори някаква странна, болезнена еротика. Калин Врачански и Теодора Духовникова – невероятна в женската роля – са действащите лица в тази покъртителна драма, в която няма и лъч светлина. Независимо от опитите да се разведри обстановката с някой сън или танц, общото настроение е изключително миньорно, а усещането – песимистично. Особено когато накрая всичко започва отначало – защото подобни отношения на симбиоза любовомраза никога нямат край.
„Гарванът“ е първата пиеса на дебютантката Калина Попянева, откритие на конкурса на театър 199, където преди години същата награда спечели „Малка пиеса за детска стая“ на Яна Борисова. И този път пиесата е силна и напълно достойна за сцена, просто се подгответе за слизане в онзи мрак, който иначе удобно се правим, че не съществува…
