Гледала съм филми на режисьора Павел Павликовски на София филм фест и специално „Моето лято на любовта“ ми направи много приятно впечатление с начина, по който слънчево, симпатично и интересно разказваше за това как две момичета на прага на зрелостта откриваха неочакваните страни на своята сексуалност, тъмните си чувства и обратната страна на скучното провинциално съществуване.
В някакъв смисъл „Жената от номер пет“ разказва за същите неща, Павликовски отново е и сценарист на филма си. В началото виждаме писателя Том Рикс – Итън Хоук с очила с дебели рамки и малка брадичка, който само с изражението на лицето и погледа си вече ни е разказал всичко за себе си – объркан, потаен, талантлив, неуравновесен и търсеща душа. Съответно невероятната Кристин Скот Томас в ролята на преводачката Маргит също няма нужда от думи, за да изрази дълбоката същност на героинята си – фатална жена, с много тайни и разбити сърца зад гърба си, която може да изгради самочувствие и живот за един мъж и също така лесно да му ги отнеме. Когато Том се оплакваше на Маргит за заплахите, които получава от агресивния си чернокож съсед с вид на гангстер „Ти не знаеш той на какво е способен“, тя му отговори най-спокойно „Той не знае ти на какво си способен“… В крайна сметка след един час киновреме, в което не се случва кой-знае какво, се оказа че Маргит е измислен образ, отдавна загинала трагично жена, при която Том се върна, за да спаси дъщеря си и чрез нея доброто в себе си и да живее само с тъмната страна на душата си.
Не е много ясно, но и аз не разбрах повече, независимо от добрите актьори, този път Павликовски е надценил малко въображението и любопитството на зрителите, поне в мое лице. Филм, след който първото изречение е „Къде ще ходим да хапнем сега?“
http://www.youtube.com/watch?v=ndRYnvmoFsA
