"Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.
Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни "политически дейци" – нямат нищо общо с народа."
Тези думи на Гео Милев не изглеждат ни най-малко остарели или по-слабо актуални днес, 120 години след рождението му и 90 години след смъртта му. Тези две годишнини впрочем са миналогодишният повод за постановката на Иван Добчев "Гео", която аз успях да видя едва този сезон. [[more]] "Гео" е вид театър, на който родната публика изобщо не е свикнала. Текстът е изключително сложен и изисква непрекъсната концентрация, диалози почти липсват, всичко е един наратив, болезнено актуален и плашещ, така че предизвиква осезаем дискомфорт. Проблемът не е в това, че историята на Гео Милев и неговата епоха са обвити колкото в мъглата на историческата забрава, толкова и в романтичния ореол на царска България. Главното е в осъзнаването, че нещата не са се променили и в политиката отново средният знаменател е подведен на най-ниското ниво. А страшното е във факта, че, ако по времето на Гео Милев е имало някаква алтернатива, един културен фон, някакво случване на идеи и събития, сказки, постановки, сериозни периодични издания, при това много от тях в малките градове на България, днес това липсва напълно. Днес живеем в едноизмерната реалност на онези, чиито предшественици са решили проблема с културата генерално, премахвайки Гео и всичко, което той символизира, завинаги.
Леонид Йовчев е Гео – в смисъл, не просто играе Гео, а е именно онзи образ, който тази пиеса предполага – целият е само дух, думи и драма. Валентин Ганев е перфектен както винаги, останалите 30 актьори на сцената са малко или много древногръцки хор.
И докато в наполовина празната зала слушахме думите на безсмъртния Гео, на една ръка разстояние, на Орлов мост, се провеждаше така обсъжданият концерт на знаете кого. Пред хиляди пъти повече хора и това е именно трагичната развръзка на тази пиеса, която дори самият Гео едва ли би могъл да предположи.
