"Героят" се водеше един от фаворитите на "Сънданс" с доста ласкави зрителски и професионално-журналистически отзиви, но в крайна сметка си остана без награда, премиера на 9 юни (далеч от есенно-зимния сезон за отличници) и оценка 6.6 в IMDb. Режисьорът Брет Хейли (I'll See You in My Dreams) обаче е заснел малък, чувствен и меланхоличен филм, който си заслужава безусловно гледането.
Лий Хейдън (Сам Елиът, един от най-подценените американски актьори, вече на 73) е актьор, минал 70-те, остарял благородно, мъжествено и красиво, с жилаво мускулесто тяло, характерни мустаци, прями очи и тясно и остро лице. [[quote:0]] Лий живее сам, някога е заснел култовия уестърн "Героят", а сега преживява, като записва радиореклами със специфичния разпознаваем дрезгав глас. Рядко се среща със съпругата си Валери (Катрин Рос, спътница и в живота, на 77, а аз си спомних шедьоврите "Буч Касиди и Сънданс Кид" и "Абсолвентът"...), запазена и атрактивна елегантна възрастна жена, артдилър, а със сладката си и нежна, но устата дъщеря Люси (Кристен Ритър) има хладни отношения, отровени от подозрителност и обвинения (май реални и заслужени).
Лий общува интензивно единствено със съседа Джеръми (Ник Оферман, винаги добър), постоянно леко напушен остроумен и хапливо скептичен дребен пласьор, в чиято къща се запознава със стенд-ъп комика Шарлот Дилън (Лора Препон, обичам я, и то много преди Orange Is The New Black), красива и прелъстителна жена около трийсетте, със сексапил и ум. [[more]] Преспиват, привлечени са силно, той я взима да го придружи на негов бенефис, организиран от някакво "уестърн сдружение", тя го предава на свое шоу в мизерен клуб, където го описва злобно, избирателно и повърхностно ("топките му са като орехи в стар чорап")! За капак лекарят на Лий го "сюрпризира", че е болен от рак и му остават може би месеци.
Доста от случващото се приех "искрено и лично", но най-ценно беше умело завоалираното послание, че хубави неща, приятелство, любов и щастие, могат да ти се случат както в началото на живота ти, така и в неговия залез, стига да продължаваш да се учудваш, копнееш и бленуваш и да запазиш духа млад и дързък. Пред вечността е по-добре да изгориш в див буен пламък, отколкото да изтлееш тихо и да избледнееш.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
