Един от най-впечатляващите музеи, в които съм била. Огромен, богат, вдъхновяващ. Ако имате път към Ню Йорк и искате да го посетите, отделете си поне два дни и починете между посещенията. Защото ако се опитате да видите всичко наведнъж, в един момент ще гледате, но няма да виждате. И въпреки това съм длъжна да кажа – и два дни не са достатъчни. Но пък ще поставят едно добро начало и една голяма любов.

Идеята за създаването на Мет, както миличко го наричат почитателите му, се ражда през 1866 г. в Париж, където група американци решават да основат национална галерия за съхраняване и трупане на произведения на изкуството, подобно на големите европейски музеи. Метрополитан отваря врати през 1870 г., а първият му собствен експонат е римски саркофаг. Още на следващата година 174 европейски произведения на изкуството, между които картини на Ван Дайк, Николас Пусен и Джовани Батиста Тиеполо, влизат в колекцията му.

Десет години по-късно музеят се настанява на мястото, където се намира и до днес – на Пето Авеню в Ню Йорк, в сграда, специално проектирана за него. Чрез покупки и дарения музейната експозиция бързо започва да расте и до началото на 20 век се превръща в един от най-големите и активни музейни центрове в света. През 1907 Мет се сдобива с първата си творба на Огюст Реноар, а през 1910 става първата публична институция в света, която получава правото да излага творба на Анри Матис.

Днес Метрополитан разполага с най-голямата музейна експозиция египетско изкуство извън Кайро, включително цял храмов комплекс /Temple of Dendur/. Колекцията е наистина впечатляваща и аз съм щастлива, че именно там се докоснах за пръв път до богатството на тази цивилизация. Музеят притежава и произведения на изкуството от цял свят и всички исторически епохи. Богата е и експозицията на европейско изобразително изкуство, най-вече от края на 19 и началото на 20 век.