Вълнението ми от посещението в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк е несравнимо с нищо. Бях научила наизуст целия албум за МОМА, който една приятелка ми беше донесла преди години специално. Бях се опитала да се наспя предишната нощ – трудна работа, предвид часовата разлика, но все едно – имах и сили, и желание да обиколя всички етажи и да видя всички експонати. Така и направих, макар и вълнението вътре да се преобразува в едно общо усещане на радост, че съм вътре – в Меката на съвременното изкуство и че виждам на живо творби на дадаисти, фовисти и сюрреалисти от титаничен калибър. Както и произведения на съвременността, които вече трудно биха могли да бъдат определени – като жанр, като стойност и като смисъл. Фотография, инсталации, картини, колажи, светлинни, театрални и пластични пърформанси, всичко има в МОМА. Някои – неверятни, други – трудно разбираеми, но всички – предизвикателни!

Запомнила съм най-много фотографската експозиция, творбите на Анди Уорхол, които виждах наживо за пръв път, колекцията „Архитектура и дизайн” и огромната филмотека, която играе ролята по-скоро на архив и която е съхранила най-големите заглавия в света на киното.

МОМА е един от музеите, чиято експозиция се увеличава едва ли не ежедневно. И е един от музеите, които човек трябва да посети, поне веднъж в живота си.