Това е музеят, в който почти през цялото време сърцето ми биеше до пръсване и в който почти тичах от зала в зала – толкова силно беше нетърпението ми да видя още и още. Любимите ми статуи на Роден на приземния етаж и любимите ми Мане, Сезан, Дега, Реноар и Тулуз-Лотрек горе, в галерията. Ако има място на света, където е концентрирано изкуството от края на 19-ти – началото на 20-ти век – това е Д’Орсе. Импресионизъм и пост-импресионизъм – най-големите имена, най-прекрасните шедьоври – това е Д’Орсе.
И това съвсем не е всичко - сградата, в която се помещава музеят, сама по себе си е произведение на изкуството. Това е бившата гара Орсе, построена, както и Айфеловата кула, по повод Световното изложение в Париж от 1900 г. Изящната му индустриално-аристократична осанка предизвиква художника Едуар Детай да възкликне – „Толкова е красива тази гара, че прилича на Дворец на изящните изкуства“ 86 години по-късно пророчеството му се сбъдва. Вместо да бъде съборена, за да освободи място за огромен хотел, по решение на тогавашния френски президент Жискар Д’Естен Д’Орсе се превръща в дом на френското изкуство от втората половина на 19-ти век.
Музеят е съвсем близо /ако това понятие е приложимо към разстоянията в град като Париж/ до Лувъра. Ако имате път към френската столица, си струва да опитате да го посетите, особено ако нямате време. За разлика от Лувър, Д’Орсе може да бъде разгледан за един ден. И този ден ще запомните завинаги!
