Тази изложба има за цел да поправи една несправедливост в изкуството и да провокира интерес към голото мъжко тяло, което е било идеал за творците векове наред. И не на последно място да събуди дебат и да премахне ненужната свенливост на обществото, възникнала през последните два века.
![]()
[[gallery]]Първата изложба, посветена на голото мъжко тяло в изкуството, беше открита в музея „Леополд“ във Виена миналата есен. Вероятно някои от вас знаят за острата реакция на обществото срещу рекламите с голи мъже из целия град, така че общината се принуди да покрие „неприличните“ им части.
[[quote:0]]Същата тази изложба, допълнена с експонати от музея d’Orsay, гостува в Париж от 24-ти септември до 2-ри януари. Очаквано парижани са много по-толерантни към изкуството. Експозицията включва картини, скулптури, графики и снимки от 1800 година до наши дни.
Исторически, векове наред, в изкуството голото мъжко тяло е изобразявано много повече от женското. Моделите-жени за рисуване от натура се появяват едва в началото на 20-ти век. Мъжете са предпочитани за модели не само от морални съображения, но и защото са приемани за архетипи на идеалния човек, формите им - за по-структурирани, мускулести и интересни за изобразяване. През Ренесанса това било върховото умение на художника – да може да рисува голо тяло, в идеалните му пропорции, заимствани от гръко-римското изкуство. Художниците-мъже виждали в своите модели своето идеално „аз“ – преувеличен, нарцистичен и съвършен свой образ.
20-ти век издига в култ тялото на мъжа-спортист. Но също така позволява и вглеждане отблизо в недостатъците и несъвършенствата на обикновения човек. Художници като австриеца Егон Шиле започват да рисуват свои голи автопортрети, за да покажат нагледно страданията на твореца. В отделни направления се развиват художествената фотография и гей изкуството.
[[more]]Всичко това е събрано под покрива на музея d’Orsay. Религиозни изображения и шокиращи снимки на Пиер и Жил, скулптури на Емил - Антоан Бурдел и Роден, картини на Сезан, Франсис Бейкън, Егон Шиле.
Женската голота в изкуството ни е привична, а мъжката - изглежда - не. Една изложба трудно ще промени това, но както казват организаторите – поне ще напомни, че размерът понякога няма значение – разбира се, имайки предвид миниатюрите на Жан Кокто.
