ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Горчивата страна на майчинството в "Изгубената дъщеря"

Горчивата страна на майчинството в "Изгубената дъщеря"

"Изгубената дъщеря" е по едноименния роман на Елена Феранте
Снимка: GettyImages

Две сестрички си играят като куклички край младата си майка. Лицата им са гладки, меки и нежни, красотата им е невинна, бебешка, докато майката разплита косите им в банята. В повечето филми сцените на къпещи се деца символизират невинността и чувството за неприкосновеност като в майчината утроба. Но във филма „Изгубената дъщеря“ на Маги Гиленхал са показани сцени от не толкова идиличната реалност.

Майката е на колене, гърбът й е огънат под странен ъгъл в броене на минутите до края на къпането. Но само да се обърне в неправилния момент, децата й може да се подхлъзнат и да потънат под водата. Това е майчинството: безкрайни протяжни моменти на отегчителни занимания, редуващи се с пикове от ужас от възможни инциденти, предвиждане на непредвидими опасности и изпадане в емоционални дупки.


Вече и у нас - по-кратка карантина за болни от Ковид-19
ОТ ГРАДА
16 авг 2022 | Общество

Вече и у нас - по-кратка карантина за болни от Ковид-19

Нови промени в мерките срещу разпространението на коронавируската инфекция у нас налага здравното министерство....

Повечето филми показват майките и децата като идеализирани образи, вместо да дават близък план на реалността: майките представляват безусловната любов, децата са уязвими и крехки. А „Изгубената дъщеря“ показва същината на това какво е да си майка, символите и сантименталността са оставени встрани, за да изпъкнат нюансите на реализма. Вместо да затвърди пред публиката, че майките са бастион на безопасността, филмът показва майките като героини, които са непредвидими, непостоянни и понякога дори плашещи.

Трепетното лице на Леда (Оливия Колман) в „Изгубената дъщеря“ показва, че тя преживява момент на криза. На почивка в Гърция героинята се припича на слънце, докато се опитва да работи. Но изведнъж влиза в разправия с грубо семейство, което нарушава спокойствието на плажа. Това семейство има малко момиченце, което винаги стиска куклата си в обятията си и, гледайки я, нещо се отключва в Леда. Връща се към спомените от детството на собствените й дъщери. Сблъсъкът й с майката на момиченцето, с Нина (Дакота Джонсън) и леля Кали (Дагмара Доминчик) са наситени със заплахи за насилие, а градусът на напрежението се покачва още повече от трескавите спомени на Леда от ранното майчинство.

В сериозните филми децата рядко се измъкват невредими, до средата на този се подготвяме за трагедията. Но моментът, в който момичето с куклата изчезва, всъщност е само началото на една по-сложна история. Най-накрая разбираме, че Леда не скърби за нищо толкова буквално като смъртта. Вместо това тя мисли за по-далечните последици от избор, който е направила, когато децата й са били малки, който едновременно я е направил това, което е днес. 

Има още...

Казвам се Милла Иванова – дългогодишен журналист със сбъдната мечта.  Силната ми интуиция и усета за хората са силните ми страни и не се колебая да ги използвам, за да премина и през най-залостените врати. А английският, френският и немският са ми първи помощници, когато работя по любимите ми теми – от международните новини. Така станах и партньор на Euronews, Франция, с л...