След статиите ми за Дарси и Найтли сте наясно, че съм вманиачен почитател на Джейн Остин (и не, това не ме прави женствен, а само малко романтичен и сантиментален). Затова с кахърна душа и естествен страх дълго отлагах (близо месец) посещението на филма "Гордост и предразсъдъци и зомбита" на Бър Стиърс по сценария на Сет Греъм-Смит, дописал гениалната Джейн Остин.
Явно и доказано не съм единствен в съмненията си - в салонa имаше едва петима мъже и една жена (която не спря да яде и да шумоли с найлонче, въпреки интелигентния си "четириочен" вид). Винаги съотношението е обратното... Оказа се обаче, че филмът (6.4 в IMdb) е изключително свеж и неочаквано забавен. Не бърчете гнусливо нос и не свивайте скептично, невярващо и високомерно рамене. Толкова ми хареса, че, хм, ще се насиля да прочета и книгата. Е да, упражнение по стил е, но всичко е направено с вкус (дори когато се пръскат главите на зомбитата) и мярка, постмодерно и със закачка и обезоръжаващо намигане.
Дарси (Сам Райли) и Лизи Бенет (Лили Джеймз, вятърничавата братовчедка от "Даунтън Аби") са перфектни. Той - скован, надменен, язвителен, недостижим и цеди прикрити обиди и явни насмешки с каменно хубаво мъжествено лице, тя - грациозна, чаровна, земна, дръзка и открита, горделива показно, а вътрешно неуверена и влюбчива, с разстояние между предните зъбчета, което те кара да бленуваш да я прегърнеш, целунеш и защитиш.
Какво е различното? От колониите е плъзнала зараза ("немъртви"), а всички са принудени да се подготвят като воини (дори жените), за да дадат отпор на заплахата за цивилизацията. Дарси е известен, хладнокръвен и безпогрешен умел "изтребител" на зомбита, атлетичен и строен, който ги открива с... мухи-месарки (в една чудесна сцена нашата героиня ги лови с ръце и му ги връща смачкани), всички сестри Бенет ходят въоръжени и въртят със завидно майсторство меча и ножа. [[more]] Любовното обяснение (първото) е съпроводено с бойни сцени и як пердах, а двамата на кон върху взривяващ се мост... Всичко останало обаче си е същото- словесните дуели, танците, мечтите за изгоден брак на мисис Бенет, взаимните хитрини и номера при ухажването, идеализмът на Лизи ("Всичко е по-добре, отколкото да се омъжа без любов"), душевните трепети и безкрайните анализи на една усмивка и едно примигване или неловък смутен поклон...
Преодолейте гордостта и предразсъдъците си (като мен), оставете настрана въпроса "кому е нужно това" и "защо се гаврят с класиката" и се забавлявайте, без да съдите. Ще ви хареса.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
