ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Госпожица Юлия" - Народен Театър "Иван Вазов"

"Госпожица Юлия" - Народен Театър "Иван Вазов"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Представяте ли си как се е ходело на театър само преди век? Става госпожата по обяд, взима вана и започва да се приготвя за излизане – букли, прически, шапки, корсет, фусти, ръкавици, малки копченца навсякъде, оризова пудра и червило цвят кармин. Пристигането й в ложата в театъра и показването й пред всички за два-три часа са като празник, поантата на нейния ден.

Аз пристигам от офиса, със зачервени от компютъра очи и куп списания в ръка и честно казано повече от два часа постановка без антракт са твърде много за измореното ми съзнание. Това е почти единствената ми забележка към иначе зрелищния и емоционален спектакъл на Лилия Абаджиева по една от най-известните пиеси на Стриндберг. Твърде дълго! Историята на прелъстената от слугата си госпожица Юлия е изиграна с обичайната убедителност от Деян Донков и с очакваното великолепие от Снежина Петрова. Тя играе ролята на наивното прелъстено момиче, доста по-младо от истинската й възраст и сякаш нарочно тази разлика във възрастта не е туширана с грим или осветление, така че нямаше как да не се сетя за Сара Бернар, която в седмото десетилетие на живота си и с ампутиран крак, се осмелявала да играе седемнадесет годишна девойка! Мисля, че в „Госпожица Юлия” ставаме свидетели на именно такова превъплъщение, когато магията на театъра засенчва условностите на възрастта. Изключително сполучлива сценография и много симпатични поддържащи актьори. Ако ви се иска една добра порция ретро емоции, това е вашето представление!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...