Не само в София, но и в по-малките градове често можем да видим рисунките по стени, подлези, спирки и трафопостове. Те са част от душата на града, свикнали сме с тях и може би понякога не си даваме сметка, че това е и изкуство.
Под обобщението „градско изкуство” се разбира художествените интервенции, които са пряка намеса на артистите в градското пространство. Графитите (от итал. – graffiato – надрасквам) са най-традиционната проява на градско изкуство. Първите им проявления са от 60-те и началото на 70-те години на ХХ век във Филаделфия и се свързват с имената на Корн Бред и Кул Ърл. Графитите добиват известност през 80-те в Ню Йорк, като проява на американската хип-хоп култура.
Събирателен за различните прояви на градско изкуство е терминът стрийтарт (англ. street art – улично изкуство). Той придобива популярност по време на графитибума от началото на 80-те и продължава да се ползва за появилите се по-късно типове художествени намеси в градската среда.
През 90-те на тяхно място се появяват постграфитите, които за разлика от първичната вандалска насоченост на традиционните графити, търсят социален или политически ангажимент, като се дистанцират от всякаква корпоративна и институционална принадлежност.
Днес в крайните квартали на София почти на всеки ъгъл могат да бъдат забелязани различни творби на уличните артисти. И тук не говорим за вандалските надписи и драсканици, а за прецизно изрисувани картини и дори цели сюжети върху стените. Разбира се, изкуството е въпрос на вкус, но кой би отрекъл, че между сивите панелни блокове тези рисунки са като свежа глътка въздух?!