Ние останахме, но децата ни ще заминат. Българските деца „за износ“ – образовани, мотивирани, амбицирани от родителите си да търсят по-добър живот в един свят, който романтично грее в светлината на справедливост и богатство.
И ето ме мен – майка на дванайсетокласник от езикова гимназия, вече подсигурен със сертификат за втори език и списък с немски университети, гледаща филм за един баща в Румъния, който иска най-доброто за дъщеря си абитуриентка – да я изпрати да учи в Лондон.
Идентичността на изходната ситуация изобщо не е единствената причина този филм да резонира така дълбоко в мен – румънското кино отдавна има култов статус и той се дължи именно на факта, че всичко в него е истинско до последния детайл. Режисьорът Кристиан Мунджу се смята за първия представител на румънската „нова вълна“ с филма си „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“ (2007) – носител на „Златна палма“ в Кан. Филмът Graduation е едва третият му режисьорски проект за тези десет години и вече има дълъг списък с награди, включително и за режисура в Кан. [[more]] Доктор Ромео Алдеа (Адриан Титиени) е хирург в болницата в град Клуж. Той и жена му са се върнали в родния си град през 1991 г. с надеждата да променят света, но десетилетия по-късно Румъния е все така тъжно и грозно място, а единствената светлина в живота на доктора е дъщеря му Елиза, приета да учи психология в Лондон с пълна стипендия. Последната стъпка към заминаването й са отличните оценки от матурата, но в навечерието на изпитите Елиза е нападната и сега завършването й с отличие е под въпрос. Докторът, почтен и добър човек, който, разбира се, познава абсолютно всички в града, започва отчаяно да търси начин да промени резултатите от матурата.
Кристиан Мунджу казва, че в Румъния наричат неговото поколение – останалите в страната негови и мои връстници – „пожертваното поколение“. У нас нямаме толкова безжалостно определение за тези хора, но смисълът ни е напълно ясен. Докторът е именно от тях. Целият филм, животът на доктор Алдеа в Клуж, е заключен между грозни и безрадостни панелни блокове, дългите коридори на болницата и изоставените строежи и изкопи по улиците. Дори за миг няма да видим прочутата катедрала в Клуж, красивите стари улички в центъра, нещо шарено или мелодично („в живота няма музика“, казва Мунджу) и никой не се смее на глас.
По някакъв начин историята е огледална на тази в друг румънски филм – „Позиция на дете“, в който майката се опитваше да направи най-доброто за сина си. И докато там героинята Корнелия беше нагла и безскрупулна, то тук добрият доктор Ромео е мил с всички и се опитва сам да понесе последствията. Резултатът обаче е идентично двусмислен.
Кристиан Мунджу казва, че за него най-голямо удивление предизвиква фактът, че дори в страни като Италия и Гърция, в които никога не е имало социализъм, хората му казват, че историята може да се случи там. За нас обаче всичко наистина е ясно до последния дребен детайл – от съученика в полицията, който си почива покрил лицето си с носна кърпа, до завесата в банята на бабата, захваната с кабърчета. Задължителен филм, в който всички ще се открием по малко.
