ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Гхати / Ghadi (2013) - новото ми откритие

Гхати / Ghadi (2013) - новото ми откритие

Фанатичен фен съм на Надин Лабаки и мислех, че тя е единственият конвертируем и качествен творец в ливанското (предимно християнско) кино. В неделя вечер по "Синемакс" (спокойно, веднага го качиха в торентите) ме чакаше "хюуудж" изненада – великолепен и самобитен филм от тази държава (локално разказан, глобално разбираем).

"Гхати" е продукция от 2013 г. (къде са го крили?), с три награди (две в независимата – наред с Локарно и Ротердам – "Мека" Хайделберг-Манхайм) и оценка 7,7 (забелязан е) в IMdb. Режисьор е Амин Дора (ще го следя внимателно), заснел първата "уеб драма" (сериал) в Ливан, а сценарист е друга театрална и телевизионна звезда в родината си – Жорж Хабаз (който играе и главната роля).

Християнски квартал в Бейрут – жителите се познават, дебнат, клюкарстват, живеят, сплетничат, събират се и се разделят, но задружно крачат през годините. Почти всички мъже се казват Елиас (Илия), защото това е името на местната църква, а светецът вижда всичко и наказва (буквално) – чрез тежката ръка на свещеника. И все пак доста остава тайна...

Леба (именно Жорж Хабаз като възрастен) е бил невзрачен дребен хлапак, заекващ, с пригладена гарванова коса и с очила, тормозен от децата, самотен, но начетен, умен, наблюдателен и прозорлив, прекарващ доста време сам на балкона и затова свидетел на много от нелицеприятните секрети на квартала. Учителят по музика ("караниците не им пречеха, но Моцарт им пречеше") променя живота му; сега той е заел неговото място в местното училище, женен е за смуглата, гъвкава, с изящни черти и древногръцки профил Лара (Лара Раин), работеща в детска градина и негова любов още от школото. Имат две прекрасни, будни и енергични дъщери, а Лара най-накрая е бременна с момче. Ултразвукът обаче показва, че бебето ще е с увреждания. Какво да правят?

След като издирва стария си учител по музика и се съветва с него ("Моцарт е бил с един бъбрек и болно сърце – представяш ли си, ако тогава е имало ултразвук?"), Леба се съгласява със съпругата си и тя ражда детето. Кръщават го Гхати (Еманюел Хайрала), той е болен от синдрома на Даун, не говори, по цял ден като баща си седи на балкона и мучи...Всички екзотични съседи, сопнати, оригинални и егоистични скандалджии с тайни пороци – пробутващ сланина дебел месар, мършав бръснар-скъпчия, опака и сприхава майсторка на зимнина, полицай, който тайно краде парите от църквата – обявяват детето за "дявол" и написват петиция до общината (заедно с друга, за канализацията) да бъде изпратено в дом. Водач им е Жерар (Родриг Слейман), зализан, алчен и ловък богат адвокат, подмолен и пресметлив, побойник като дете, враг на Леба (измислил му е прякора и доста го е шляпал зад врата), тайно влюбен в Лара. Изпаднал в безизходица, деликатният, кротък, хрисим и добродушен баща измисля сложен и почти невъзможен за реализация план: заедно с аутсайдерите на общността – селския идиот, женски фризьор-гей и негър, когото никой не забелязва, разпространяват мълвата, че Гхати всъщност е ангел, изпратен на земята, а знанията на Леба за тайните и унизителни пороци на съседите първоначално му помагат да заблуди всички. После трябва да се разчита на изобретателност, техника, наука, наивност и жажда за чудеса... Следва истерично смешно до неконтролиран кикот, на моменти печално до сълзи, но дълбоко хуманно продължение, хващащо здраво сърцето и душата подобно на топла прегръдка...

Като всеки наивен оптимист вярвам, че хората поначало дълбоко в себе си са добри, щедри и благородни създания, носят Божията искра в себе си и могат да правят разлика между правилно и грешно. И с вяра в сърцата си, въоръжени единствено със собствените си усилия и воля, могат и сами, без намеса свише, да направят живота си светъл, красив, приятен и достоен. Желанията се самосбъдват, когато си с отворена и чиста душа, съвпаденията само загатват Неговата благосклонна воля и ненатрапчиво съучастие!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.