Фанатичен фен съм на Надин Лабаки и мислех, че тя е единственият конвертируем и качествен творец в ливанското (предимно християнско) кино. В неделя вечер по "Синемакс" (спокойно, веднага го качиха в торентите) ме чакаше "хюуудж" изненада – великолепен и самобитен филм от тази държава (локално разказан, глобално разбираем).

"Гхати" е продукция от 2013 г. (къде са го крили?), с три награди (две в независимата – наред с Локарно и Ротердам – "Мека" Хайделберг-Манхайм) и оценка 7,7 (забелязан е) в IMdb. Режисьор е Амин Дора (ще го следя внимателно), заснел първата "уеб драма" (сериал) в Ливан, а сценарист е друга театрална и телевизионна звезда в родината си – Жорж Хабаз (който играе и главната роля).

Християнски квартал в Бейрут – жителите се познават, дебнат, клюкарстват, живеят, сплетничат, събират се и се разделят, но задружно крачат през годините. Почти всички мъже се казват Елиас (Илия), защото това е името на местната църква, а светецът вижда всичко и наказва (буквално) – чрез тежката ръка на свещеника. И все пак доста остава тайна...

Леба (именно Жорж Хабаз като възрастен) е бил невзрачен дребен хлапак, заекващ, с пригладена гарванова коса и с очила, тормозен от децата, самотен, но начетен, умен, наблюдателен и прозорлив, прекарващ доста време сам на балкона и затова свидетел на много от нелицеприятните секрети на квартала. Учителят по музика ("караниците не им пречеха, но Моцарт им пречеше") променя живота му; сега той е заел неговото място в местното училище, женен е за смуглата, гъвкава, с изящни черти и древногръцки профил Лара (Лара Раин), работеща в детска градина и негова любов още от школото. Имат две прекрасни, будни и енергични дъщери, а Лара най-накрая е бременна с момче. Ултразвукът обаче показва, че бебето ще е с увреждания. Какво да правят?

След като издирва стария си учител по музика и се съветва с него ("Моцарт е бил с един бъбрек и болно сърце – представяш ли си, ако тогава е имало ултразвук?"), Леба се съгласява със съпругата си и тя ражда детето. Кръщават го Гхати (Еманюел Хайрала), той е болен от синдрома на Даун, не говори, по цял ден като баща си седи на балкона и мучи...Всички екзотични съседи, сопнати, оригинални и егоистични скандалджии с тайни пороци – пробутващ сланина дебел месар, мършав бръснар-скъпчия, опака и сприхава майсторка на зимнина, полицай, който тайно краде парите от църквата – обявяват детето за "дявол" и написват петиция до общината (заедно с друга, за канализацията) да бъде изпратено в дом. Водач им е Жерар (Родриг Слейман), зализан, алчен и ловък богат адвокат, подмолен и пресметлив, побойник като дете, враг на Леба (измислил му е прякора и доста го е шляпал зад врата), тайно влюбен в Лара. Изпаднал в безизходица, деликатният, кротък, хрисим и добродушен баща измисля сложен и почти невъзможен за реализация план: заедно с аутсайдерите на общността – селския идиот, женски фризьор-гей и негър, когото никой не забелязва, разпространяват мълвата, че Гхати всъщност е ангел, изпратен на земята, а знанията на Леба за тайните и унизителни пороци на съседите първоначално му помагат да заблуди всички. После трябва да се разчита на изобретателност, техника, наука, наивност и жажда за чудеса... Следва истерично смешно до неконтролиран кикот, на моменти печално до сълзи, но дълбоко хуманно продължение, хващащо здраво сърцето и душата подобно на топла прегръдка...

Като всеки наивен оптимист вярвам, че хората поначало дълбоко в себе си са добри, щедри и благородни създания, носят Божията искра в себе си и могат да правят разлика между правилно и грешно. И с вяра в сърцата си, въоръжени единствено със собствените си усилия и воля, могат и сами, без намеса свише, да направят живота си светъл, красив, приятен и достоен. Желанията се самосбъдват, когато си с отворена и чиста душа, съвпаденията само загатват Неговата благосклонна воля и ненатрапчиво съучастие!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.