Представлението „Хамлет” в Народния театър започва с изпълнение на песен на Адел. В самата постановка има вмъкнати, съвсем органично, още няколко песни, всички изпяти прочувствено и талантливо от Весела Бабинова. Това е само едно от многото странни, но мъдри решения на Явор Гърдев, с които той е приближил пиесата до съвременния свят. Защото ако „Хамлет” е текст – откровение и мъдрост от векове насам, за нас смисълът на живота се съдържа в любимите ни песни – всеки има поне една такава, с която свързва свои силни емоции и преживявания, от самотното слушане на едно парче през пубертета до първия танц на сватбата...
Към осъвременяването на „Хамлет” могат да се добавят и сценографията, видео-инсталациите, съвременните костюми, озвучаването... но тексът е непроменен, в рима и изпълнен с красота и смисъл. Труден за слушане и възприемане – признавам си, че четири часа концентрация, за да не изпусна нито дума и да не загубя нишката на историята ме измориха много, въпреки удоволствието. Визуално впечатляващ, шумен, провокиращ и неочакван – този спектакъл е всичко това. Заслугата е разпределена поравно върху всички главни герои. Леонид Йовчев като Хамлет - да, танцува чисто гол, но това е най-малко впечатляващата част от тежката му роля – и наравно с него Валентин Ганев, Светлана Янчева, Весела Бабинова и – поне според мен - абсолютният лидер сред актьорите в този спектакъл – Мариус Куркински. Не съм от болните му фенове, но в ролята на Клавдий той прави невъзможното – без да прилича на себе си, без характерните си интонации и жестове успява да изгради образ, който е едновременно отблъскващ и симпатичен в своето лутане между властолюбие, прошка и жестокост, включително и към себе си.
В пиесата има много детайли, които ме озадачиха и размислиха – например изборът на актьор за ролята на духа на бащата – андрогенно русо ангелоподобно същество, чийто пол така и не можах да определя. Или водата, с която е свързана голяма част от случващото се на сцената и която тече, излива се от тавана и се плиска почти през цялото време. Изобщо по всичко си личи, че зад представленито стоят години внимателно премисляне на всеки детайл и огромен труд.
Хамлет не е нашата лична история. Но е част от историята, в която се случва нашата. Точно това е и усещането в залата – че сме само малки частички от нещо по-голямо. Необичайно усещане – преживейте го!
