Изкуство

Хепи Хепи/ Happy Happy

Две семейни двойки. Две деца. Две тайни. Две изневери. Двойно усилие. Двойно щастие? Норвежкият филм „Хепи Хепи“ е носител на голямата награда от фестивала в Сънданс и в много отношения напомня за един от предишните носители на наградата – Little Miss Sunshine. И в двата филма по изключително забавен начин се подлагат на изпитание семейните връзки и традиции, осмиват се предразсъдъци и открито се поставят политически некоректни въпроси. Тоест освен много смях, филмът предлага и теми за размисъл, а подобна комбинация не се среща често. Филмът започва с пристигането на Сигве и Елизабет

Хепи Хепи/ Happy Happy

Две семейни двойки. Две деца. Две тайни. Две изневери. Двойно усилие. Двойно щастие?

Норвежкият филм „Хепи Хепи“ е носител на голямата награда от фестивала в Сънданс и в много отношения напомня за един от предишните носители на наградата – Little Miss Sunshine. И в двата филма по изключително забавен начин се подлагат на изпитание семейните връзки и традиции, осмиват се предразсъдъци и открито се поставят политически некоректни въпроси. Тоест освен много смях, филмът предлага и теми за размисъл, а подобна комбинация не се среща често.

Филмът започва с пристигането на Сигве и Елизабет в снежно норвежко село, където бягат от града, за да дадат шанс на брака си след изневярата на Елизабет и след осиновяването на малко момченце от Етиопия. Пред къщата им ги чакат идеалните съседи – усмихнати, услужливи и със син на същата възраст като мълчаливото черно момченце. Още в следващите няколко часа става ясно, че нищо не е каквото изглежда. Първите думи на норвежкото момченце към съседчето са: „Ако живеехме в миналото, ти щеше да си ми роб“ и почти толкова неочаквани и неадекватни са и реакциите на родителите му. Кая е вечно усмихната и любезна, дълбоко нещастна в семейството си и отчаяно копнееща за чуждото щастие. Мъжът й Ейрик е гей, но предпочита да живее с тайната си и да унижава жена си, обръщайки към нея цялата си враждебност. Сигве и Елизабет изглеждат като идеалната двойка и са принудени да играят тази роля, което само допълнително усложнява проблемите им. Постепенно Кая стана едновременно и съпруга и любовница, придобивайки самочувствие и сила, Ейрик направи първите си опити да разкрие истинската си същност, без да загуби нищо от досегашния си живот, Сигве се превърна в съпруг и любовник на две жени, които по свой начин го обичат, а Елизабет се отърси от унинието си и преосмисли истински важните неща, които са не къде живее, а с кого. Дали всички те станаха двойно щастливи? Може би, защото в крайна сметка всеки намери своята истина съвсем не в посоката, която е очаквал. Няма щастие без смелост – не е кой знае каква истина, но в този филм е поднесена чудесно!