ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хората от Оз

Хората от Оз
„Хората от Оз“ е нещо като дълго любовно писмо без адресат. Вътре е написано всичко, което искаме да кажем на тези, които обичаме или сме обичали някога“ – това е посланието на създателите на пиесата Яна Борисова и Галин Стоев.
 
А това е моето любовно писмо към тях двамата, както и към красивата Цветана Манева, очарователния Стефан Вълдобрев, чудесния Вежен Велчовски, енигматичната Радена Вълканова и прекрасния, неузнаваем Анатас Атанасов (с номинация за Аскеер за тази роля)– всички те замесени в приключението „Хората от Оз“. Тази пиеса е своеобразен завършек на един триптих, чиито първи части са „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“ и всеки, който е гледал някоя от другите части, знае какво да очаква – емоционален и красив текст, поднесен от актьори, които го изживяват напълно като свой. Запознанство с герои от пиеса, които първо ни се иска да познаваме, постепенно установяваме, че всъщност познаваме, а накрая вече сме част от тях или те стават – и остават - част от нас. 
 
В „Хората от Оз“ се срещаме с писателката Ана и нейните приятели и съседи, с хората, които населяват нейния свят, нейните спомени и нейните книги, всички до един озарени от нейната красота, мъдрост и любов. Роля, създадена сякаш специално за Цветана Манева, която наистина грее на сцената. Не може, а и не трябва да се разказва случващото се в малкото общество в къщата на Ана, важното е, че няма нито минута, в която зрителите да не гледат към сцената със затаен дъх, да не се смеят, въздишат, страдат и изобщо да са изцяло ангажирани емоционално. Нямам нужда от други причини да обичам театъра – стига ми да преживея два вълшебни часа като тези с „Хората от Оз“. 
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...