I Care a Lot (въобще не се превежда "Не ми пука", а "Грижа се много", иронично, понеже е игра на думи) е филмът на Джей Блейксън, който всички в България "намразиха", защото Розамунд Пайк (нямам обяснение как се размина с номинация за "Оскар") спечели "Златен глобус" за главна роля в комедия или мюзикъл вместо Мария Бакалова. Лентата, освен че не е комедия, е изключително силно и майсторско кинопроизведение и ще е на високо място в годишната ми класация (въпреки ниската оценка в IMDb).

Марла Грайсън (Розамунд Пайк) е красива блондинка в средата на 30-те си години с бледо изваяно лице, поддържана фигура и студени пресметливи очи, която се "грижи" за възрастни хора, поставени под попечителство, защото не могат да се справят сами. Това си е бизнес, ала Марла не само че не е добронамерена, но чрез мекушава и алчна лекарка си избира жертви, после наивен и повърхностен съдия ги обявява за неспособни да посрещат самостоятелно ежедневните си нужди, а тя ги настанява в дом и разпродава имуществото им, за да плати за "грижата". В намирането на обекти, които да "издои", ѝ помага нейната сътрудничка и любовница – смуглата и чувствена уста Фран (Елиза Гонзалес).

Поредната им жертва е изтънчената, дребна и симпатична жена с благи очи – Дженифър Патерсън (Даян Уийст, двукратна носителка на "Оскар" във филми на Уди Алън). Тя е богата, има просторна и модерна къща, нова скъпа кола и никакви роднини. Всичко върви като по мед и масло, когато се оказва, че Дженифър въобще не е тази, за която са представя, а усилено я издирва руския мафиот Роман (Питър Динклидж), джудже с гъста брада, перчем, високо чело, деликатни длани, огнен нрав и налудничав поглед.

Ако сте си мислели, че Марла ще се предаде и ще подвие опашка, сбъркали сте – няма да стане, не я плашат побои или реалната възможност да я убият. Тя отвръща на удара едновременно маниакално диво и трезво пресметливо, влиза в открита битка, въоръжена с ум, кураж и демонстративно безразличие към собствения си живот. И успява да открие нужния компромис, за да се прехвърли на още по-високо ниво на успех и печалба. Ала точно тогава се случва неминуемото – когато си безсъвестен, амбициозен и нагло, показно недосегаем, все ще се намери някой смачкан по пътя човечец, загубил всичко, жестоко уязвен, емоционална развалина, който да стане оръдие на възмездието.

"Елегия Хилбили": класическа история за "американската мечта"