Това е едно доста идиотично представление. Но не само в отрицателния смисъл…
Не мога да си откажа удоволствието да започна с чудесните костюми на Юлиян Табаков, които бяха наградени с Аскеер преди броени дни. Наистина отлична работа – дрехите са цветни и изключително изразителни – вероятно най-важното условие за театрални костюми. Във всеки един момент и за всеки един герой е помислено как костюмът му да допълва неговия образ, конкретната ситуация и връзката му – или контраста - с останалите герои.
Да се пресътвори Достоевски на езика на театъра е безкрайно сложна задача и Деси Шпатова е проявила освен голяма смелост, също и не малко находчивост. Резултатът въпреки това е противоречив. Историята в романа е запазена доколкото е възможно, но центърът е изместен към женските образи и това доста променя внушенията на текста. Княз Мишкин – един от най-известните образи в руската и световна литература – е представен убедително, умилително и страстно от Ованес Торосян. Всичките му прояви на сцената, обаче, са обусловени от отношенията му с двете му „възлюбени“ и това пречи да се изгради един цялостен образ. Известно е, че прототип на Мишкин е самият Достоевски и е жалко, че в пиесата този герой изглежда като леко безинтересна пионка в ръцете на две жени. Сред женските образи мога да отлича Вяра Табакова в ролята на Лизавета Епанчина, която играе с чеховски преувеличен мелодраматизъм – напълно уместен в случая. В центъра на пиесата е, разбира се, фаталната жена – Настя – в изпълнение на Снежина Петрова. И въпреки, че Снежина е любимата ми българска театрална актриса, в ролята на Настя специфичното й сценично присъствие не е изцяло в полза на образа. Въпросът е не само в прекаленото позиране, което не е в унисон с играта на другите актьори, колкото в онази самоирония, която Снежина винаги внася в ролите си и която в случая е доста неуместна. Това придава на драмата на Настя привкус на фарс, което е много далече от трагизма на Достоевски.
Участва и Владо Пенев. Може би трябва да кажа – разбира се, че участва и Владо Пенев - защото той изглежда участва в половината представления на сезона. Аз лично нямам нищо против. В случая ролята му е да се появява на сцената и да пее руски романси, влагайки много повече чувство, отколкото умение. Приятно разнообразие.
Има достатъчно причини да проявите любопитство към това представление и обезателно ще си намерите в него нещо, което да ви хареса. А това определено не се отнася до всичко на театралната сцена напоследък.
