Най-накрая една от най-хубавите (и женски) книги на Стивън Кинг (извратен, но гениален ум) беше филмирана! Говоря за "Играта на Джералд", а с нелеката задача са се заели Netflix и режисьорът на хоръри Майк Фланаган, който тук доста е надхвърлил досегашните си постижения. [[more]]Джеси (Карла Гуджино), красива, стройна, запазена, но угнетена жена, пристига на изолирана вила, за да даде нов старт (дали е възможно?) на брака си с Джералд (Брус Грийнуд), мускулест и поддържан с фитнес хубавец. Той обаче (явно има проблем) гълта "синьото хапче" и завързва с белезници жена си - играе си, за да се възбуди. След което умира от инфаркт...
Прикована за масивното легло без шанс за освобождаване (следващите три дни няма да дойде никой), без храна и с чаша вода (изобретателно придобита и запазена), ужасена и стресирана Джеси влиза в "играта на Джералд".
В трескаво състояние между сън, действителност и халюцинации, тя си припомня баща си Том (Хенри Томас), чаровен и манипулативен слаб мъж, който я е насилил, стремежа си (сега си дава ясна сметка) по-нататък в живота да го замести с подобни по-възрастни мекушави егоцентрици (Джералд), мълчанието си, покорството, преглъщането, чувството за пареща вина за нещо, което е извършено от друг и което не е можела да предотврати.
А в стаята, обгърната от тъмнина, се появяват куче, което си похапва с Джералд, и "Лунният човек" (любимият на Дейвид Линч холандец Карел Страукен, великанът от "Туин Пийкс"), огромен гологлав прегърбен мъж с маймунски ръце и буци по уродливото лице - дали е истински или плод на нейното възпалено въображение?!
Изпитанието превръща Джеси (случва се) в силна, смела и целеустремена дръзка жена - с цената на телесен недъг тя побеждава ситуацията и се изправя срещу "мъжкия" свят. А защо "Лунният човек" не я е убил? Заради добротата и милата ѝ наивност, които вече са нейна сила, а не слабост - казала му е, че "не е истински" и че е "направен от лунна светлина"!
Автор: Бистра Андреева
