ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Игрите на глада: Възпламеняване/The Hunger Games: Catching Fire (2013)

Игрите на глада: Възпламеняване/The Hunger Games: Catching Fire (2013)

В събота вечер с приятели решаваме да посетим късна прожекция в киносалон вместо препълнено и леко поомръзнало заведение в София. И определено не правим грешка.

Филмът, който избираме, е Игрите на глада: Възпламеняване/The Hunger Games: Catching Fire (2013), a аз влизам в залата с очакванията, че няма да гледам най-смисления филм, който е по кината в момента. Оказва се обаче, че не е нужно един филм да има дълбоко смислен сюжет, за да ме завладее, развълнува и изненада. Близо три часа минават неусетно, без дори за миг да погледна към часовника си.
Вторият филм от трилогията „Игрите на глада“ по едноименния роман на Сюзан Колинс проследява историята на главните герои Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) и Пийта Меларк (Джош Хътчерсън), които се завръщат у дома като победители от 74-тите Игри на глада. За тях обаче победата означава да напуснат семействата и най-близките си приятели, за да поемат на „Турнето на победителя” през всички окръзи на Панем.

По време на обиколката Катнис усеща, че искрата на нейното неподчинение е възпламенила недоволството в няколко окръга. И вече всички познават малката й брошка на сойка-присмехулка, която се превръща в толкова важния символ на надеждата. Въпреки това Капитолът продължава да държи гнева под контрол, тъй като Президентът Сноу вече е започнал подготовката на 75-тите юбилейни Игри на глада. Провеждани на всеки 25 години, с неочакваните си правила те заплашват да променят Панем завинаги. Разбира се, нови и интересни лица не липсват, игрите започват, но… отново не завършват според правилата! Всички ние, в киносалона, оставаме силно заинтригувани от историята и в трескаво очакване на третата част.

А пък лично аз оставам и с усещането за една приятно прекарана киновечер с приятели!

Кристина обича да излиза на среща с града. Да върви дълго пеша, да открива нови интересни места и барове, да завива по малки цветни улички и да се любува на красивата архитектура в столицата. Друго нейно описание, за което приятел й подсказва, е „пресушителката на морето, преброителката на песъчинките“, защото най-спокойна, щастлива и вечна се чувства, когато е близо до морския бряг...