ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Икар 2021: Емоции, вълнения и много победители, Кои са те?

Икар 2021: Емоции, вълнения и много победители, Кои са те?

Снимки: Светослав Караджов/САБ

Ицо Хазарта

За втора поредна година церемонията по връчването на наградите „Икар“ не успя да се проведе на 27 март – Деня на театъра, заради поредния локдаун. Тя беше отложена за 11 май и този път успя да се случи пред публика при 50% капацитет в Народния театър. С нея беше отбелязана и 100-годишнината на Съюза на артистите в България.

Изключително емоционална беше церемонията не само защото се случи само ден след като ни напусна актьора Иван Налбантов, но и защото наградата за цялостен принос към българския театър посмъртно бе присъдена на изключителната Татяна Лолова. Едва ли имаше човек в залата, който да не се просълзи в момента, в който бяха излъчени нейни кадри. Както и в този, в който статуетката беше приета от нейните внуци – Сава и Матео.

Преди това кметът на София Йорданка Фъндъкова излезе на сцената, за да връчи наградата за изключителен принос в музиката на Михаил Белчев.

Но и широки усмивки не липсваха още от първите минути, защото начало на вечерта даде Ицо Хазарта с новата си песен „Само споко“. Той имаше и честта да я закрие с „Браво“.

Големият победител на вечерта беше спектакълът „Боклук“ по текст на актрисата Елена Телбис и режисура на Ивайло Христов. Той бе отличен в категорията за спектакъл на годината, както и за драматургичен текст. „Боклук“ спечели и една от двете специални награди на публиката, която за втора поредна година гласува онлайн за любимото си представление.

„Синът“ по Флориан Зелер пък донесе статуетка „Икар“ за режисура на Диана Добрева, която беше изключително развълнувана, защото тя й бе връчена лично от изключителния цигулар Васко Василев. Именно неговата поява на сцената в компанията на певицата Керана беше едно от най-красивите изпълнения по време на церемонията.

Керана представи своя авторска песен, създадена специално за Икарите, която беше изпълнена точно преди на екрана да се появят всички онези невероятни артисти, с които се разделихме през последната година и половина. Момент, в който дори и водещият Александър Кадиев не успя да скрие сълзите си.

През останалото време обаче той се постара да поддържа доброто настроение в залата и шеговито подканяше победителите да бъдат по-кратки в благодарствените си речи. Точно такива бяха и тези на Ирини Жамбонас, която спечели надпреварата за водеща женска роля за Марта в „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби, докато Валери Йорданов победи в тази за водеща мъжка роля за ролята си на Рамадан Дервишов в „Караконджул“ по „Дервишово семе” на Николай Хайтов. Излизайки на сцената, той падна на нея, след което с широка усмивка добави: „Играя на тази сцена всяка вечер, а сега се пребих“.

За поддържаща женска роля бе избрана Радена Вълканова за ролята ѝ в „Капитал(на) грешка“ по Йодьон фон Хорват, а наградата й бе връчена от Юлиан Костов. Докато при поддържаща мъжка роля за статуетка се пребори младият актьор Александър Тонев, който от вълнение благодари за своя „Аскеер“ вместо „Икар“, което също разсмя публиката.

Поля Димитрова пък получи статуетка за дебют, която й бе връчена от Нети. Самата тя я получава точно преди 20 години в същата категория, която току-що е била включена в наградите. В същата вечер по време на благодарствената си реч Нети предлага брак на Дони, както сподели самата тя на сцената. Още един повод за вълнения в Народния театър, в който отново се чува смях, макар и през маски.

Ето и останалите победители:

Куклен спектакъл: „Гарвин магьосникът“ от Яна Борисова, реж. Вежен Велчовски, Общински куклен театър – Благоевград

Постижение в кукленото изкуство: Петър Пашов за режисурата на „Пиано на луната“ по мотиви от Валери Петров, Театър „Ателие 313“

Авторска музика: Христо Намлиев за „Портокалова кожа“ от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев, Театър „Възраждане”

Сценография: Мира Каланова (сценография), Марина Райчинова (костюми) за „Закуска в Тифани“ по Труман Капоти, реж. Диана Добрева, Драматичен театър „Николай Масалитинов” – Пловдив

Принос в цирковото изкуство: Джулио Малевоти

Принос във вариететното и цирково изкуство: Вили Кожухарова

Съвременен танц и пърформанс: Марион Дърова за “Wo Man”, ДНК, Национален дворец на културата

Дублаж: при жените - Гергана Стоянова за Елиза и Мария във „Влад“ и всички жени в „Ориент експрес“; при мъжете – Любомир Младенов за Клод Трепани в „Дървосекачи“

Критически текст: Румяна Николова за Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година“, изд. „П. Венедиков“, 2020

Награда на Акти-Унима за значим принос в развитието на българското куклено изкуство се присъди на Иван Теофилов

Награда за чест и достойнство: Любомир Бъчваров

Награда на публиката за куклен спектакъл: „Гарвин магьосникът“

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...