ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Илюзията на синия портокал

Илюзията на синия портокал
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

199 е любимият ми театър в София. Гледала съм всичките му представления без две, едното от които – „Син портокал“ на Джо Пенхол – гледах тази вечер. За първи път съм недвусмислено разочарована.

Ясно е, че синият портокал е измислен, илюзия. За съжаление той далеч не е единствената илюзия в този спектакъл. Илюзия е, че от сюжет свързан с лудница и психични разстройства и с въпроси за границата между лудост и нормалност винаги се получава добър текст – получава се в „Полет над кукувиче гнездо“, но не и тук. Илюзия е, че не е ясно от самото начало на пиесата, че пациентът е всъщност лекар, а „докторите“ са пациенти. Илюзия е, че изречени невротично или с патос баналности могат да звучат по друг начин, а не банално. Илюзия е, че добрите актьори могат да спасят пиесата – Стефан Вълдобрев като невротичен негър е страхотен, Стоян Алексиев е както винаги прекрасен, Николай Върбанов е съвсем приличен. И най-голямата илюзия е, че реномето на театъра е гарант за добър подбор на репертоара…

През месец януари всички билети в театър 199 са с намаление. Възползвайте се, но не и за този спектакъл!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...