199 е любимият ми театър в София. Гледала съм всичките му представления без две, едното от които – „Син портокал“ на Джо Пенхол – гледах тази вечер. За първи път съм недвусмислено разочарована.
Ясно е, че синият портокал е измислен, илюзия. За съжаление той далеч не е единствената илюзия в този спектакъл. Илюзия е, че от сюжет свързан с лудница и психични разстройства и с въпроси за границата между лудост и нормалност винаги се получава добър текст – получава се в „Полет над кукувиче гнездо“, но не и тук. Илюзия е, че не е ясно от самото начало на пиесата, че пациентът е всъщност лекар, а „докторите“ са пациенти. Илюзия е, че изречени невротично или с патос баналности могат да звучат по друг начин, а не банално. Илюзия е, че добрите актьори могат да спасят пиесата – Стефан Вълдобрев като невротичен негър е страхотен, Стоян Алексиев е както винаги прекрасен, Николай Върбанов е съвсем приличен. И най-голямата илюзия е, че реномето на театъра е гарант за добър подбор на репертоара…
През месец януари всички билети в театър 199 са с намаление. Възползвайте се, но не и за този спектакъл!
