Филм, който със сигурност ще запомните. Страшно красив, едновременно странен и непонятен по начин, по който може да бъде само азиатското кино. С разтърсващ финал, който ви оставя без думи.
След това интро може би няма да се учудите да разберете, че в „Империя на чувствата“ има намесени японец и французин: режисьор и сценарист е Нагиса Ошима, определян неведнъж като един от най-великите японски режисьори, а продуцент е французинът Анатол Дауман, чието име се свързва със заглавия като “Париж, Тексас” и “Небето над Берлин”.
Пускането на филма през 1976 година предизвиква огромни разногласия и противоречиви чувства, тъй като авторите пледират за масовост, при все че в него се съдържат откровено реалистични сцени на сексуална активност. Любопитна подробност е, че заснетият в Япония негатив е изнесен във Франция, където е проявен заради строгата цензура в Страната на изгряващото слънце през 70-те.
[[more]]На границата на порнографията (а за мнозина може би и отвъд нея), филмът прави впечатление с красиви еротични сцени, които на моменти преливат в чист натурализъм и разбиват общоприетите представи за нормални сексуални взаимоотношения. Може би тук е мястото да спомена, че „Империя на чувствата“ разказва една действителна история, която разтърсва цяла Япония през 1936 година.
Накратко: любовната афера между бившата проститутка Сада и собственикът на хотел Ишида преминава през всевъзможни сексуални експерименти, за да отключи неподозирано силни чувства на ревност в Сада, която буквално се обсебва от връзката си с Ишида. Той от своя страна е абсолютно отдаден и готов наистина на всичко, за да задоволи несекващия и сексуален апетит и необичайните й желания, които немимуено са свързани и с болка. Взаимната им обсесия ескалира до степен на лудост и с напредване на филма предусещането за предстоящия фатален край се засилва неимоверно. Дори оригиналното японско заглавие на филма "Корида на любовта" загатва за неизбежния финал на една любовна връзка, която с течение на времето попада в капана на неудържима сексуална обсесия.
Както споменах – финалът е шокиращ, още повече като се има пред вид, че не е фикция, а чиста реалност. И все пак, въпреки особеното чувство, което остава, определено смятам, че това е филм, който си заслужава да се гледа.
