Като малко момче на лакомство се радвам на всеки филм, спечелил награда на "Сънданс" (или дори участвал). "Ingrid Goes West" на дебютанта Мат Спейсър има отличие за сценарий "Уолдо Солт" от фестивал в Юта и дори две номинации за "Независим дух" от миналата година, но е оценен само със 6.7 в IMDb. Всъщност филмът е доста противоречив като художествен резултат, но е много злободневен, полемичен, а актьорите са чудесни, героите сякаш можеш да ги срещнеш в кварталния магазин или да изчакаш на светофара с тях.
Ингрид (Обри Плаза, звезда на независимата сцена и недооценена актриса) е "stoker"- най-близкото е "преследвач". С приятна и дори интригуваща външност и заоблено, но стройно тяло, тя е комплексирана самотница с разклатена психика (майка ѝ, единствен приятел, е починала скоро и е оставила 60 000 долара наследство), следи хората в социалните мрежи и им става маниакален "приятел", всъщност сляп подражател и последовател.
След като проваля сватбата на едно момиче, което почти не познава, но си е внушила, че са първи приятелки, тя напуска родното градче с една торба пари, защото си е избрала нов обект на фиксация в Лос Анджелис - Тейлър (Елизабет Олсън), красива слънчева блондинка, чиито постове следи постоянно.
След като се нанася в скъпа къща при хазяина Дан (О'Шей Джаксън Младши), очарователен масивен и пълен добродушен афроамериканец, който пише сценарий за алтернативен вариант на "Батман" (луд почитател е), Ингрид успява да се запознае с Тейлър (открадва и после ѝ връша кучето), както и с трезвия ѝ, непосредствен и симпатичен приятел Езра (Уайът Ръсел, син на Кърт и сетете се кой), неуспял художник.
Купува (читав добряк) картина на Езра, сприятелява се с Тейлър, мечтаният си обект на преклонение и обожание (повърхностна и капризна), всичко като че ли се подрежда, но се завръща от Париж братът на Тейлър Ники (Били Магнусен), егоцентричен мускулест хубавец, пройдоха и нагъл използвач. Именно той я разкрива и всичко лъсва. Междувременно тя е завързала интимна връзка с Дан, в която той влага повече чувства и лоялност, я тя като че ли го използва, без да види шанса на празния си и безсмислен живот, който се сгромолясва зрелищно с гръм и трясък.
Съвременните социални мрежи (аз отскоро ги използвам и не съм очарован) засилват натиска върху обикновените хора да бъдат харесвани, следвани, отличавани, цитирани, "лайквани". Животът от реален става виртуален, но усещанията са същите - самота, отхвърляне, незначителност, празнота, безличие, а травмите са дори по-дълбоки.
Унижена публично, осмяна и стигматизирана, вманиачената по другите - красивите и успешните, Ингрид, решава да захвърли всичко. И парадоксално, тъкмо тогава е разпозната и харесана - защото се разголва и самобичува без лъжа и грим, откровено и жестоко. А милиони са в нейното положение и ѝ дават подкрепата си, за да продължи напред. Тя всъщност има доста причини да живее, като задължителната - любовта, която я спасява дори физически, е налице, а житейските уроци са сурови, но не я пречупват, а я каляват и дори изцеряват.
