[[more]] Това е филм за космоса, който сам е една киновселена – огромен, зрелищен, плашещ, на моменти спиращ дъха, на моменти леденостуден. С една дума – потресаващ!
"Интерстелар" е най-монументалната творба на Кристофър Нолан до момента, а всеки, гледал "Генезис", знае колко далече се простира въображението му. Сред сценаристите и продуцентите на филма е знаменитият физик Кип Торн, а първият зрител на "Интерстелар" е бил Стивън Хокинг, който е дал пълното си одобрение. Защото това не е просто фантастика. Филмът е максимално достоверен от научна гледна точка и показаното в него е базирано на трудове на Торн и колегите му, които са доказали на теория много от сложните и напълно невероятни явления в "Интерстелар". Гледан като една вероятна прогноза, филмът е още по-въздействащ.
Някъде в близкото бъдеще. Неконтролируемото по численост земно население е изчерпало всички ресурси и оцелява, изхранвайки се с последните реколти царевица, а прашните бури са ежедневие и мъчително унищожават всяка нормална гледка и здравето на хората. Армията и технологиите са станали ненужни и не съществуват; единствената смислена професия е фермерската, защото нищо не е по-важно от това да има храна за следващия ден. Някъде в САЩ, в една тайна база, НАСА разработва проект на име "Лазар", целящ да прехвърли оцелялата част от човечеството някъде в галактиката. За тази цел, сякаш по поръчка, в близост до Сатурн се е появила черна дупка, водеща в друга галактика. Към нея се отправят екипаж от трима учени и един пилот, оставяйки на земята всичко, което обичат и с пълното съзнание, че времето вече ще работи само против тях. [[quote:0]] В ролята на пилота Купър Матю Макконъхи е в стихията си – наистина е трудно да си представим друг, който така да прилича на герой с толкова човешко лице. В своите емоции филмът ми напомни най-много "Дървото на живота" на Терънс Малик (Джесика Честейн символично играе и във двата), но сякаш на човешкото се гледа от две напълно различни перспективи – ако Нолан отива в космоса, за да търси смисъла и спасението, Малик го търсеше вътре и назад, в спомените и чувствата. В този смисъл и в двата филма музиката е много подходяща – Ханс Цимер е написал специално за "Интерстелар" мотиви, които се изпълняват на църковен орган и така усещането за близостта на божественото е абсолютно.
И последно: това е една много рядка възможност да се гледа 2D филм, сниман на лента, в IMAX салон. Самият Нолан се обръща към зрителите си с кратко приветствие на тази тема. Филмът е оглушителен, зашеметяващ и дълъг почти като пътуване из галактиката – накрая неизбежно излизаме малко по-различни.
