Изкуство

"Ирина": между любовта и омразата

В какво ни превръща живота?

Напоследък българското кино действително показва израстване и адекватно на съвременността поведение – това е факт, макар и не в мащабите, в които се опитват да ни го представят. "Ирина" (освен че е "женски" филм) е доказателството, и то не защото има 16 награди (Котбус, Тбилиси, Варшава, дори престижния ирански "ФАЖР"), а защото разказва простичко и увлекателно човешка история, която зрителят да съпреживее. Това е и мисията на седмото изкуство. С лека насмешка ще добавя, че режисьорката Надежда Косева, на 45, е дебютантка – това значи да си "млад" режисьор в България.

Ирина (Мартина Апостолова) е млада майка от провинцията (Пернишко), нежна, светла, с руса коса и прозрачни очи, вгледани някъде навътре, и с изящно, но отрудено и посърнало лице. Работи в закусвалня, краде по малко ядене и бира (в найлонови пликове) за детето и съпруга си Сашо (Христо Ушев) – безработен безделник с дребна фигура, малка глава и обвинително и обидено изражение, който ѝ изневерява със собствената й сестра Людмила (Касиел Ноа-Ашер) и добива нелегално въглища от дупка в двора. След кавга с набития и недодялан съсед Варлаам (Красимир Доков), който също иска достъп до "мината", Сашо е затиснат от срутилата се земна маса в изкопа и се превръща в инвалид, а Ирина е уволнена.

В безизходица, притисната от задължението да осигури не само прехраната, но и въобще съществуването на цялото семейството, героинята решава да стане сурогатна майка срещу добро заплащане на богато бездетно семейство – изтънчената, властна и аристократична Ева (Ирини Жамбонас) и кроткия, висок и инертен Божидар (Александър Косев, който е съпруг на режисьорката).

Ирина не е изцяло положителен образ, даже обратното, и то не защото краде (на дребно и принудена от ситуацията), а защото с каменно изражение, вироглаво поведение и тих глас проявява безпричинна завист и крие "клокочеща" ненавист – към живота, към другите, към успелите и дори към тези, които едва се справят. Впрочем има причина – тегобата на нейното скотско съществуване. Но... Едновременно предприемчива и импулсивно саморазрушителна, горда и без никакво самочувствие, към края на филма тя ни демонстрира вроденатата си доброта. И тогава, когато решава просто да даде, тя получава и троха щастие, откривайки уж клишираната красота на простите неща – семейна топлина, необяснима любов, плаха неуверена усмивка и тиха радост.

 

Мартина Апостолова между професионалния футбол и актьорската професия