ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Искра Ангелова: Бих искала повече хора да чуят за Юлия Кръстева!

Искра Ангелова: Бих искала повече хора да чуят за Юлия Кръстева!

Първият пълнометражен документален портрет на Юлия Кръстева – „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“ – ще има премиера днес, 20 април, от 18 ч. в кино Люмиер, като с него ще се открие Фестивалът за документално кино Master of Art, за който вече ви разказахме. Втората прожекция ще е от 19 ч. на 25 април в кино Г8. Това е първият у нас биографичен филм за голямата българка, за нея вече има няколко френски документални филма.

Днес ви срещаме с Искра Ангелова, автор и сценарист на филма, който е съвместна продукция на БНТ, НДК и нейната Wonderland Productions. Оператор в Париж е Недялко Данов, в София – Николай Илиев, а Искра снима субективните кадри със своя фотоапарат. Режисьори са Искра Ангелова и Милена Гетова, монтажът е на Росита Желева и Велислав Иванов, композитор на авторската музика в саундтрака е Антон Пиперов. Вижте какво ни разказа Искра за раждането на този амбициозен и така необходим проект, както и за срещата си с изключителната Юлия Кръстева.

Как се роди идеята за филма, откъде започна всичко? И коя е твоята първа среща с нея?

Аз си мечтая да се срещна на живо с Юлия Кръстева от 25 години! Бях ученичка, когато, посъветвана от моята прекрасна учителка по литература в 22 гимназия в София Албена Руневска, отидох да слушам лекциите на бляскавия Никола Георгиев в Университета – тези лекции бяха като рок концерти, толкова посещавани… Мисля, че там чух името й за първи път. Учител ми беше и Николай Иванов, и той много я хвалеше, струва ми се. После спечелих Националната олимпиада по литература и заедно с Явор Гърдев, приети и в НАТФИЗ, бяхме поставени пред дилемата да изберем между „науката“ и „сцената“… Той учеше паралелно философия и режисура, аз – актьорско майсторство и филология. Тогава името на Кръстева се носеше по коридорите на Университета като добре пазена тайна – като ехо, което някак е проникнало през Желязната завеса и ни ободрява в мигове на униние. Нито можехме да прочетем нещо, написано от нея там, нито можехме да си представим изобщо как нашето момиче е успяло да стане една от тях. Самата мисъл, че тя е част от кръга на Ролан Барт, Умберто Еко, Клод Леви Строс, Жак Дерида, Мишел Фуко, Роман Якобсон – все легендарни за мен имена, които можех и да чета по малко (тях вече ги имаше и на руски), ме правеше истински щастлива. 

За нас тя беше мечта.
После през годините съм чела това-онова – отделни нейни статии, докато на български не излязоха романите й, тях вече прочетох. И „Черно слънце“. На английски съм я чела – но е много странно, защото тя пише много поетично, емоционално и нестандартно и аз никога не съм сигурна дали преводът е достатъчно точен. Бих искала да можех да я чета в оригинал, на френски, или най-сетне нейните важни книги да бъдат преведени и на български. Но така – както каза един приятел – сбъдна една мечта. За нас тя беше мечта.

 

Юлия Кръстева не е достатъчно позната у нас, какво искаш да кажеш за нея?

Най-вече и преди всичко ме е занимавал нейният пробив – усещането, че ако си достатъчно умен, предприемчив, смел, оригинален и трудолюбив, ти можеш да успееш да излезеш на световната сцена. Ние тук сякаш сме позагубили способността си да се радваме и да се възхищаваме на чуждия успех, на чуждите постижения. Аз не съм обаче и всъщност това работя като журналист в БНТ – във всеки брой на „Нощни птици“ се опитвам да съм като огледало, да покажа реалистичен портрет на човека с най-доброто и интересното, което той носи. Не ми е трудно, защото в България живеят и създават изкуство страхотни хора, всъщност в тях може би е надеждата – защото хората на духа работят с него (с духа) и съответно те може би единствени са опазили морала, идеализма и честността си, заедно с една деликатност и възпитание, които срещаме все по-рядко напоследък.

Но онова, което искам да кажа за Юлия Кръстева, не се побира само в думата „успех“. Освен че е световен учен, семиотик, философ и съпруга на знаменития френски скандален писател Филип Солерс, тя е прочут теоретик на феминизма и психоаналитик. Всичко това може да звучи далечно тук, но именно това трябва да е стремежът ни – местата, на които тези теми се обсъждат и дискутират задълбочено, да стават повече, да го създаваме и пазим. Юлия Кръстева е обявена за една от 100-те най-влиятелни мислители на ХХ век според сп. „Форин Полиси“ редом с Умберто Еко, Орхан Памук, Вацлав Хавел, Ноам Чомски и Папа Бенедикт XVI.

Кое е водещото, най-силното при нея – това, че е българка, успяла в чужбина, това, че е жена, която се занимава с интелектуален труд? Кое я определя най-силно за теб?

Аз мисля, че това, че е българка, която е успяла в чужбина, може да прави горда нея самата. Аз не изпитвам национална гордост заради постиженията на някого другиго – аз им се радвам. Мисля, че онова, което ме радва в нейния успех като българка и като жена, е изобщо възможността подобно нещо да се случи. Юлия Кръстева ме е карала да се чувствам гражданка на света, когато бях студентка, кара ме да се чувствам така и днес. Знаейки какво точно коства успехът в онези общества, аз й се възхищавам истински. По същия начин, когато чух за първи път речта на Елиф Шафак за TED, се разплаках. Защото тя доказва, че може – независимо от произхода си, от предразсъдъците към тази част на света като периферно спрямо световната интелектуална мисъл място, независимо и от пола си и отношението към него в своята родина… да стане космополитна, световна писателка и интелектуалка само заради образованието си, таланта си и своя красив ум. Това ми дава надежда. 

Бърза, съобразителна, концентрирана, смела. Не иска да бъде поставяна в рамки, да бъде категоризирана, съпротивлява се на обобщенията и етикетите.
Какъв човек е Юлия Кръстева, каква жена е?

Бих казала целеустремена, целенасочена, организирана, трудолюбива, ексцентрична. Когато дойде в България – а това беше първата й голяма публична визита от много време – тя не седна. Тя намери добра дума за всеки, интересуваше се от всичко, направи непостижимо количество неща – панихида на родителите си, пътешествие до Рилския манастир, среща със студенти, участие в „Нощни птици“, събиране със стари познати, съученици и приятели, и най-вече разбира се – лекцията си, която изнесе пред препълнената аула на СУ на чист български език. Т.е. тя е неуморна и много организирана. Пълна с енергия и концентрирана. Има огромен коефициент на полезно действие.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...