ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Истина отвъд полярния кръг

Истина отвъд полярния кръг
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Това е едно прекрасно театрално преживяване – изобщо не е стандартна пиеса, още от първата минута, когато потопени в пълен мрак чухме яростния монолог на Света (Ирина Андреева). Цялото представление до края е като пърформанс, в който актьорите са сред публиката и тя не може да откъсне и за миг погледа и вниманието си от това, което се случва.
 
Това е историята на четири пораснали деца, които живеят със стигмата на СПИН в Норилск, зад полярния кръг. Измъкване няма, мракът е пълен и той не е само в полярната нощ. Някъде там в тъмното се откриват Света и Глиста (Ованес Торосян), а по-късно и Витя (Милко Йовчев) и Марина (Милена Ерменкова). Те приличат на всички объркани млади хора по света, може би само разговорите им са малко по-емоционални. Във всеки случай те са точно тази интересна и готина компания, с която човек не би имал нищо против да изкара една вечер . Достатъчно е да кажа, че когато накрая четиримата си разказваха вицове, едно момче от публиката спонтанно каза – Може ли и аз да кажа един? Може. Може и трябва да се съпреживее всичко, което се случва, защото то по някакъв начин се отнася до всеки от нас. И дори ако сме го нараснали вече, пак е приятно да си спомним как е било…
 
Актьорите са страхотни, атмосферата приятелска, спектакълът необичаен и умен, а преживяването определено си заслужава. Не пропускайте – представленията се играят няколко пъти месечно в Червената къща, следващото е на 27-ми февруари.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...