ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Иванов" в Младежки театър

"Иванов" в Младежки театър

Ставам досаден и предвидим дразнещ черноглед мизантроп, но ще кажа, че след няколко много добри сезона българският театър буксува, затънал от две-три години в блатото на посредствеността. И нямам предвид "рачково-нейковщината", халтурата на "мечките" (Вергов, Бахаров, Карамазов) или читалищната самодейност на Блатечки като режисьор. Там всичко е ясно - развращаване на публиката с повърхностна и нагло безцеремонна псевдокултура. Дори водещите сцени като Народния театър са превзети от средни ловки занаятчии (Иван Урумов и Владлен Александров). "Сфумато" си съществува самодостатъчно, без да си мръдне пръста да популяризира много добрите си проекти, а "199" и "Зад канала" изнемогват в иначе похвалните си намерения и проекти...

И на този нерадостен фон имаме великолепно и изумително адекватно представление, което се извисява като модерен небостъргач над порутени схлупени паянтови къщурки - "Иванов" в Младежкия театър! Аз съм много взискателен и скептичен към всеки прочит на Чехов (или Достоевски например) в киното и театъра, ала този път (режисира актьорът Стефан Мавродиев, още една причина за безпокойство, но се е справил по-добре от професионалните си колеги) блажено и ентусиазирано възторжено ръкоплясках - всичко беше перфектно изпипано и майсторски поднесено!


И
ОТ ГРАДА
18 авг 2022 | Общество

И "Продължаваме промяната" отиват самостоятелно на изборите

„Продължаваме промяната“ ще се яви самостоятелно на изборите на 2 октомври, съобщиха от пресцентъра на партията....

Иванов (Малин Кръстев, браво!) е 40-ина годишен жилав кокалест помешчик с изсечено лице, умен, усърден и упорит, начетен, образован, благороден и великодушен. Някога... Женен е за изтънчената, крехка и болнава (май туберкулоза) Анна Петровна (Гергана Христова, най-сетне на софийска сцена), еврейка, която заради него се е отказала от вяра, семейство и богатство, обичал я е много и откровено.

Като че ли сега обаче е привлечен неудържимо от съседката Саша (Рая Пеева, обичам я), десетки години по-млада от него чиста и наивна красавица, отчаяна идеалистка и лудо влюбена в него.

Вкъщи е заобиколен от предприемчивия търгаш, готов на всякаква подлост, за да забогатее, витален Боркин (Петко Венелинов), отблъскващ и нечестен двойник на Лопахин от "Вишнева градина", от съсухрения си, разложен и ленив остроумен и хаплив чичо Матвей Семьонич (Борис Луканов, пенсиониран гигант!), който постоянно мълви "защо и аз да не спретна някоя мръсотийка".

Иначе до него са верният му добродушен приятел, открит, дружелюбен и откровен достоен човек, но пропаднал алкохолик - Лебедев (Ивайло Христов, на нивото си отпреди 20 години!), баща на Саша, и съпругата му Зинаида Савишна (Станка Калчева, както винаги стабилна и точна), префърцунена кокетна дърта кокона, алчна, пресметлива и зла, на която дължи цяло състояние. Сблъсква се директно със селския доктор (за пръв път този образ при Чехов, сам лекар, не е положителен) Лвов (Николай Луканов), вманиачен фанатик, който развява добродетелите си като знаме, но няма мекота, съпричастие и доброта в изсъхналата си от войнствен плам за насилствено коригиране на света душа.

Заради "станал съм раздразнителен, рязък, груб, мързелив, нерешителен, къде отиде предишното ми аз?" Иванов ми е изключително близък (това не е първата постановка, която гледам по този текст, но е най-хубавата, а тези въпроси ме терзаят от години). Бил си добър, щедър, благороден и весел човек, мечтателен възторжен оптимист, дързък, безстрашен и целеустремен, а сега си се превърнал в това, което си мразел най-много - инертна сива страхлива маса, опортюнист и нагаждач, и нямаш никакво обяснение защо се е получило така.

Знаете, че щом има пушка на сцената, тя задължително ще гръмне, а героят (който до последно наранява Анна Петровна и се възползва от Саша), въпреки пропадането си в бездната на пошлостта и безчестието (така се случва с най-добрите синове на Русия) все пак е запазил малко морал и достойнство за един финален ефектен жест.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.