Изкуство

Избор, или Седмицата на китайското кино

Както и очаквах, Седмицата на китайското кино (безплатна) в София се превърна в тих кошмар. Безплатното винаги го плащаме по-скъпо по един или друг начин.

Избор, или Седмицата на китайското кино

Както и очаквах, Седмицата на китайското кино (безплатна) в София се превърна в тих кошмар. Най-новият филм беше на пет години, бях гледал няколко (добри, признавам, но стари), а аудиторията... На първата прожекция (пропуските – първо минаваш на оглед през касата, ала това не помага – бяха свършили и едвам влязох, но седнах на хубаво място) до мен имаше субект, доказателство за провала на здравните политики в България – редки "варшавски" мустачки, пъпчиво мършаво лице с хлътнали бузи, рошава права (умита все пак) коса, дълъг, остър восъчен нос, спазми като при синдром на Турет, кръвясали очи, сам си говореше и високо сумтеше през цялото време! Зад мен пък в последния момент се настани дебел чичко-дебил с прояден от молци, някога (преди Х конгрес на Партията) хубав и нов бежово-кафяв кожух с тъпо лице и потънали в лой очички, който или хъркаше, или сепнато стискаше при събуждане найлонов плик с дразнещ и разсейващ характерен звук.

Спирам дотук – безплатното винаги го плащаме по-скъпо по един или друг начин (ако имаше линейки пред Дома на киното, щяха да напълнят Карлуково, както и приютите за клошари, доколкото въобще съществуват). Последно, целият салон вонеше на пот, немити крака, многомесечна набита мръсотия в телата и връхните дрехи, която се стапя от температурата, и на метилов алкохол, изпарен през порите на употребилите го за стопляне и забрава маргинали.[[more]]Но сега на въпроса: спомняте ли си шедьовъра "Изборът на Софи" на Алън Пакула (7,7 в IMDB, "Оскари"), в който Софи (Мерил Стрийп, красива, млада, стройна, с меланхолично бледо лице, огромни очи, прикрита тъга в тях и зачервени клепачи, дълъг, тънък римски нос, още по-дълги крака и прелъстително бавни движения и маниери) трябваше да избере в концентрационния лагер кой да умре, запитана от търпелив, тих и учтив изверг – синът ѝ или дъщерята (книгата на Уилям Стайрън, с "Пулицър", също е абсолютно задължителна). Тя избра да спаси сина!!! Как се живее след такъв чудовищен и нечовешки избор, как пребиваваш в ежедневния кошмар на самообвинението и самоомразата?! Ако сте гледали, знаете нейния изход...

В китайския "Голямото земетресение в Таншан" на Фън Сяоган (един от най-добрите – "The Banquet", "Assembly", "A World Without Thieves"), с осем награди и оценка 7,6 в IMDB, на Ли Юани (Фан Ксу), мила, тъничка, нежна, грациозна и плаха жена с деликатни черти, за която децата са всичко, се налага след трагедията да направи същия избор – бетонна плоча е затиснала все още живите ѝ близнаци (бащата се е жертвал и я е спасил). Отломката трябва да се повдигне от едната страна и единият да бъде смачкан, иначе... си отиват и двамата! Тя също избира момчето (характерно за майките). А след това как продължава живота?! И тук има още един щрих, един възхитителен сюжетен завой (по истински случай): ако случайно момичето оживее, ще прости ли на майка си и как ще постъпи с подареното си от Бог съществуване?!

На тези жестоки и тежки като витошки морени екзистенциални въпроси си длъжен да си отговориш сам, рецепта няма (и да се молиш никога да не изпадаш в подобни гранични за психиката, морала, вярата и чувствата състояния). Гледай ("Голямото земетресение в Таншан" го има и в торентите)!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.