Разказвали сме ви за най-красивите библиотеки в света. Сигурни сме, че за всеки четящ човек библиотеката като дом на книгите е място не просто вълнуващо, а направо свято. И с всяка изчезнала библиотека изчезва частица от душата на човечеството. Уви, Александрийската е само първата от поредица драматични истории за това как са изчезнали завинаги ръкописи и книги, събирани с векове. И ако Александрийската библиотека е до голяма степен легенда и се знае съвсем малко за истината около нея, ето няколко съвсем реални истории за изчезнали през вековете библиотеки.[[more]]През Ренесанса, като следствие на култа към античността, някои от владетелите имали амбицията да възстановят Александрийската библиотека в собствения си двор. Пръв бил Козимо Медичи, който в началото на 15-ти век основал две библиотеки – публична в манастира „Св.Марк“ и частна, наречена с името му. Козимо изпращал свои пратеници по целия свят, дори в Азия, за да събират ценни ръкописи. В библиотеката на Медичите имало безценни ръкописи на Лукреций, Цицерон, Плавт, Квинтилиан и много други. Внукът на Козимо, Лоренцо Великолепни, също бил обсебен от книгите и изхарчил десетки хиляди златни дукати за нови книги. Когато през 1494 година родът на Медичите бил изгонен от Флоренция, цялото им имущество било разграбено, включително библиотеката. Изчезнали завинаги хиляди ръкописи, сред които безценни трудове на Овидий. Оцелели само 32 сандъка, които изкупил Джовани Медичи, бъдещият папа Лъв Х.
Подобен на Медичите бил испанският крал Филип II. Ревностен католик, той събрал в двореца си уникална колекция от забранени и „прокълнати“ книги, с намерението да ги унищожи. Но любовта към книгите му попречила да извърши подобно варварство. Отделно от тези книги, кралят имал библиотека от над 15 хиляди тома, сред тях великолепни арабски калиграфски текстове. На 7 юли 1671 година в двореца имало празник с фойерверки, от които се запалила библиотеката и голяма част от нея изгоряла. Днес оцелялата част от тази библиотека е единствената в света, където книгите стоят с гърбовете навътре и страниците напред, за да не се повреждат от светлината и праха.[[quote:0]]Библиотеката към университета в град Льовен в Белгия е типичен пример за съдбата на европейските библиотеки през 20-ти век. Създадена през 15-ти век към един от най-старите католически университети в Европа, библиотеката била попълвана грижливо през столетията. В началото на миналия век тя съдържала над 300 хиляди тома. Когато през 1914 година немската армия влязла в града, от една къща се разнесъл изстрел. По законите на военното време град, който оказва съпротива, бивал изпепелен. Библиотеката изгоряла напълно. Веднага след войната започва възстановяването й, като над един милион книги пристигат дарения от цял свят. На 16-ти май 1940 година библиотеката е напълно разрушена от немската артилерия и изчезва за втори път.
И за да не завършим песимистично – когато през 1988 година се запалила библиотеката на Академията на науките в Ленинград, изгорели напълно 400 хиляди тома, а всички други били абсолютно мокри и управата на града решила да ги изрине с булдозери и да ги унищожи. Жителите на Ленинград направили жива верига и не пуснали машините да минат и принудили властите да им разрешат да спасят книгите. По радиото призовали всички да вземат книги за сушене. Така ленинградчани спасили 800 хиляди книги от библиотеката, като ги изсушили в домовете си. И всеки дом спасил частица от мъдростта на своя град.
