Изкуство

Изкуството да запечатваш времето

Коя е жената, която го прави?

Фотографката Бет Мун от Сан Франциско обикаля света в търсене на стари и същевременно перфектно запазени дървета. Струва си да се отбележи, че тази жена намира своите „модели“ на най-неочакваните и отдалечени места на планетата.

60-те най-добри снимки на Бет Мун, заедно с есета към тях от Стивън Браун и Тод Форест, са публикувани в книга, наречена Ancient Trees: Portraits Of Time („Древни дървета: портрети на времето“), която може да бъде закупена в Amazon.

Четиринадесетгодишният стремеж на Бет Мун да снима древни дървета я води от САЩ, през Европа, до Азия, Близкия Изток и Африка. Някои от нейните „герои“ растат изолирано, на отдалечени планински склонове, в частни имоти или природни резервати; други поддържат гордо, макар и често несигурно съществуване насред цивилизацията. Всички обаче имат помежду си нещо общо и то е мистериозната красота, усъвършенствана от годините израстване, и силата да ни свързват с времето и природата, много по-големи от нас самите. Именно тази красота и тази сила Бет улавя в своите забележителни фотографии.

„Величествените кадри на древните дървета, заснети от Бет Мун, ще ви накарат да се чувствате много, много малки“, пише за нейните произведения изданието HuffPost.

„Древни дървета: портрети на времето“ е добро заглавие. Човек не може да погледне изображенията на Бет Мун и да не усети присъщата на времето гравитация. Снимките на тази жена приличат на скулптури, на гигантски послания, гордо надраснали малкия човек.  

В зората на 21. век се наблюдава безпрецедентен бум в индустрията на фотографията, дължащ се до голяма степен на търговския напредък на новите технологии на електронните изображения и нарастването на цените в аукционните къщи. Цифровото заснемане замества лентата, а фотографската хартия бавно изчезва. Старите процеси отстъпват място на удобството, създавайки една различна „тъмна стая“. Как тогава ценителите на фотографското изкуство да се разграничат от индустрията, която превръща фотографията в стока?

„Бих искала да цитирам Джон Стивънсън, който има над 25 години опит в събирането на платинени отпечатъци: „Възможно е фотографията да има още едно измерение, което до голяма степен е неизследвано, и още една радост. Тя се разгръща, когато преминем от заснемането на великолепния кадър към създаването на великолепен израз на заснетото. Когато отидем отвъд погледа на художника, към ръката на художника“, казва Бет Мун. А Джон Стивънсън нарича платинените отпечатъци в галерията му „Благородни процеси в цифрова епоха“.

Фотографията не е това, което беше, както между другото и цялото изкуство. Но да се надяваме, че последните мохикани ще предадат майсторството си на своите чираци, които ще продължат да творят така, че да ни вълнуват, а не да ни предлагат електронна ширпотреба. Да се надяваме...

 

Всичко, което искаме да видим от Анди Уорхол в една изложба