Изложбата на Жан Пол Готие обикаля света от две години под името From the Sidewalk to the Catwalk, което би могло да се преведе като “От улицата – до модния подиум”. В Париж обаче експозицията се казва просто „Жан Пол Готие“. Така нареченото „лошо дете“ на френската мода няма нужда от подзаглавия, за да напълни с почитатели залите на Гран Пале. Последното не е никак преувеличено – ако решите да посетите изложбата, обезателно си купете предварително билети онлайн, като дори и това не спестява чакането на опашка.
Причините да обичам Готие са две и те са еднакво важни за мен. Едната е, разбира се, че той е превъзходен творец и шивач, който прави страхотни дрехи. Втората е, че това е един от най-усмихнатите и готини хора в модата, който за 45 години наистина е променил света, в който живеем. При това по своя симпатичен начин – позитивно, без да парадира и без да се отказва. Това важи както за „моряшката“ мода, която дължим на Готие (а кой на този свят няма поне една любима синьо-бяла раирана блуза) до финансирането на борбата със СПИН, където той тихо и системно дарява милиони всяка година.
По някакъв начин изложбата в Гран Пале показва и двете лица на Готие. Първият експонат е неговото мече – любимата му детска играчка. Малкият Жан Пол всъщност мечтаел за кукла, но така и не я получил, така че откраднал парче плат от любимата си баба и мечето се сдобило с пола и конусовиден сутиен. Както каза през смях самият Готие на фестивала на „Вог“ тази година, набързо му сменил пола. Така мечето демонстрира не само първия конусовиден сутиен в историята (извинявай, Мадона), но и първата мъжка пола – също един от символите на по-късната мода на Готие.[[more]]Изложбата в „Гран Пале“ е подредена специално според спецификите на сградата, на два етажа с разкошно стълбище, превърнато в истинска модна сцена. Седемте зали на изложбата проследяват хронологично колекциите на Готие от 1971 година досега. Нещо повече, тази експозиция разказва за смелостта и хуманизма на дизайнера, които нямат равни в този бизнес. Именно той пръв се осмелява да постави под въпрос разбирането за „мъжко“ и „женско“, не само чрез култа към моряшките дрехи, които са в крайна сметка унисекс, чрез полите и корсетите за мъже и строгите костюми за жени, но и със самите модели, които дефилират на ревютата му – Андре Пейч, който/която участва едновременно и в мъжките, и в женските ревюта на Готие или Кончита Вурст, за когото/която дизайнерът шие сценични костюми и който/която закри едно от ревютата му, облечен/а с булчинска рокля. Отделно от това на подиума за Готие са дефилирали грозни, пълни, стари, ниски, странни, малки, големи и всякакви други хора. Готие – това са и корсетите, тренчкотите, това са прекрасни интерпретации на носии на всякакви етноси, а също и неизброимо количество костюми за филми или музиканти – от Мадона и Дейвид Боуи до Кайли Миноуг и Бой Джордж. Това също е нещо за отбелязване – в секцията „Музи“ са подредени като публика жените, вдъхновявали дизайнера през годините. Почти никой не липсва тук – от достопочтени дами като Катрин Деньов и Сюзи Менкес, няколко редакторки на “Вог”, до модели и актриси от последните години, които също обожават дизайнера. Човек с толкова много приятелки не може да не е необикновен!
Останалото са дрехи, а дрехите са неописуеми. Корсети и сака, закопчани с малки кукички, ушити прецизно и красиво. Бродирани рокли и карирани костюми, тренчкоти и кринолини. Един свят, в който си струва да се изгубим. Сега обичам Готие още повече!
