ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изложбата на Жана Ланвен в Париж – когато жените владеели модата

Изложбата на Жана Ланвен в Париж – когато жените владеели модата

Епохата от 20-те и 30-те години на миналия век е уникална в историята на модата. Коко Шанел, Елза Шиапарели, Мадам Гре, Мадлен Вионе и Жана Ланвен – най-големите имена в тогавашната мода били женски. Никога преди, а и след това, модата не е била така силно определяна и повлияна от женския вкус и фантазия. Всяка една от тези пет велики жени е оставила в историята своя неповторима следа. И ако за първите четири промените в тенденциите, силуетите и кройките са видими и общопризнати, то Жана Ланвен няма подобни заслуги. Без никога да е величана като гениална или изключителна, тя е била просто умела шивачка с ненадминат вкус, мярка за красивото и усет към цветовете и стила. Това се оказало достатъчно да подсигури на „Ланвен“ бляскаво бъдеще, така че в момента това е най-старата действаща модна къща на Париж.Един от кураторите на изложбата, посветена на Жана Ланвен, която това лято се помещава в музея на модата в Париж, е Албер Елбаз. Когато през 2001 година Елбаз е назначен за дизайнер в „Ланвен“, той открива прибрани в кутии и сандъци над 500 рокли, скицници и папки с мостри от платове. Повече от 110 от тях могат да бъдат разгледани в момента в „Пале Галиера“. За отбелязване е, че сред експонатите няма нито една вещ, създадена от самия Албер Елбаз – тази експозиция е просто израз на преклонението му към създателката на модната къща. Според Елбаз, прочут със своята скромност и финес, целта на изложбата е да се покаже Жана Ланвен като първата жена в модата, създаваща не просто дрехи, а изграждаща за клиентките си специфичен свят и начин на живот. Неслучайно „Ланвен“ е първата модна къща, която обхваща пълен набор от стоки – дрехи за деца, жени и мъже, спортни екипи, парфюми и козметика, както и вещи за дома.

Жана Ланвен започва пътя си в модата през 1889 година с правене на шапки. Първите си дрехи тя създава за дъщеричката си Маргарет и получава толкова комплименти и молби за реплики от клиентките, че скоро започва да шие и дамски дрехи. Емблемата на модната й къща и до днес са двата силуета на майка и дъщеря.

Отидох на изложбата веднага след като бях видяла експозицията на Жан Пол Готие в „Гран Пале“ и сравненията бяха неизбежни. На фона на ярките и впечатляващи театрални дрехи на Готие творенията на Ланвен са приглушени като цветове и форми, спокойни и вечни в своето съвършенство. От друга страна отчетливо си личат мотивите, които Готие е заимствал именно от творчеството на Ланвен.

В петте зали на музея са проследени хронологично етапите от развитието на творчеството на Жана Ланвен през първите три десетилетия на миналия век. Изящни платове, разкошни бродерии и феноменални ръкави, влияние на Средновековието и на Изтока, булчински рокли и детски роклички като мечти – всичко е подредено във витрини, заобиколени от огледала, така че да се види от всеки възможен ъгъл. Леко прокъсаните от времето деликатни материи, липсващите тук-таме мъниста и грижливо закърпените дупчици по плата правят дрехите уязвими и абсолютно живи. Всяка рокля и манто от тази експозиция могат да бъдат носени и днес – все така актуални и ненатрапчиви със своята елегантност. Това едва ли може да се каже за колекциите на който и да е от съвременните модни дизайнери и говори много не само за съвремието ни, но и за онези далечна епоха, когато жените владеели модата.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...