Епохата от 20-те и 30-те години на миналия век е уникална в историята на модата. Коко Шанел, Елза Шиапарели, Мадам Гре, Мадлен Вионе и Жана Ланвен – най-големите имена в тогавашната мода били женски. Никога преди, а и след това, модата не е била така силно определяна и повлияна от женския вкус и фантазия. Всяка една от тези пет велики жени е оставила в историята своя неповторима следа. И ако за първите четири промените в тенденциите, силуетите и кройките са видими и общопризнати, то Жана Ланвен няма подобни заслуги. Без никога да е величана като гениална или изключителна, тя е била просто умела шивачка с ненадминат вкус, мярка за красивото и усет към цветовете и стила. Това се оказало достатъчно да подсигури на „Ланвен“ бляскаво бъдеще, така че в момента това е най-старата действаща модна къща на Париж.[[more]]Един от кураторите на изложбата, посветена на Жана Ланвен, която това лято се помещава в музея на модата в Париж, е Албер Елбаз. Когато през 2001 година Елбаз е назначен за дизайнер в „Ланвен“, той открива прибрани в кутии и сандъци над 500 рокли, скицници и папки с мостри от платове. Повече от 110 от тях могат да бъдат разгледани в момента в „Пале Галиера“. За отбелязване е, че сред експонатите няма нито една вещ, създадена от самия Албер Елбаз – тази експозиция е просто израз на преклонението му към създателката на модната къща. Според Елбаз, прочут със своята скромност и финес, целта на изложбата е да се покаже Жана Ланвен като първата жена в модата, създаваща не просто дрехи, а изграждаща за клиентките си специфичен свят и начин на живот. Неслучайно „Ланвен“ е първата модна къща, която обхваща пълен набор от стоки – дрехи за деца, жени и мъже, спортни екипи, парфюми и козметика, както и вещи за дома.
Жана Ланвен започва пътя си в модата през 1889 година с правене на шапки. Първите си дрехи тя създава за дъщеричката си Маргарет и получава толкова комплименти и молби за реплики от клиентките, че скоро започва да шие и дамски дрехи. Емблемата на модната й къща и до днес са двата силуета на майка и дъщеря.
Отидох на изложбата веднага след като бях видяла експозицията на Жан Пол Готие в „Гран Пале“ и сравненията бяха неизбежни. На фона на ярките и впечатляващи театрални дрехи на Готие творенията на Ланвен са приглушени като цветове и форми, спокойни и вечни в своето съвършенство. От друга страна отчетливо си личат мотивите, които Готие е заимствал именно от творчеството на Ланвен.
В петте зали на музея са проследени хронологично етапите от развитието на творчеството на Жана Ланвен през първите три десетилетия на миналия век. Изящни платове, разкошни бродерии и феноменални ръкави, влияние на Средновековието и на Изтока, булчински рокли и детски роклички като мечти – всичко е подредено във витрини, заобиколени от огледала, така че да се види от всеки възможен ъгъл. Леко прокъсаните от времето деликатни материи, липсващите тук-таме мъниста и грижливо закърпените дупчици по плата правят дрехите уязвими и абсолютно живи. Всяка рокля и манто от тази експозиция могат да бъдат носени и днес – все така актуални и ненатрапчиви със своята елегантност. Това едва ли може да се каже за колекциите на който и да е от съвременните модни дизайнери и говори много не само за съвремието ни, но и за онези далечна епоха, когато жените владеели модата.
