Том Круз е от актьорите, които изглежда нямат чувство за хумор. Той не се самоиронизира във филмите си, дори когато играе едно и също за хиляден път, не се отнася насмешливо и към най-абсурдните ситуации, а шегите определено не са част от актьорския му арсенал. В това обаче няма нищо лошо – работата му е предсказуема в най-добрия смисъл на думата – безупречно качество и отличен резултат. Точно това е и „Джак Ричър“ – последният филм на Том Круз, екранизация по романите на Лий Чайлд, с главно действащо лице едноименният военен следовател.
Разказан накратко филмът е типичната американска история, достойна за касов хит – масово убийство, надут окръжен прокурор, красивата му дъщеря – адвокат на обвиняемия, прекалено очевидни улики на местопрестъплението и Джак Ричър, който се намесва изневиделица, за да обърне всичко с краката нагоре. От този на пръв поглед банален сюжет, авторите и Том Круз (който е и продуцент на филма) са успели да направят увлекателна история, която се следи с интерес до самия край. Много добри актьори в поддържащите роли и неочаквани обрати на всяка крачка, но най-вече фокусът е изместен от така любимите на киното корпоративни игри и задкулисни интриги в полза на старомодната доблест и мъжка чест. Така филмът е приятна амалгама от нещо като модерен уестърн със супер герой в главната роля и криминална мистерия, достатъчно заплетена, че да поддържа интереса почти до края. При това без задължителните сладникави отклонения и тържествен хепи енд.
Казано накратко – ако вече сте изгледали Хобит и се чудите какво да е следващото ви кино приключение, спокойно може да дадете шанс на Джак Ричър да ви забавлява два часа с неумолима логика и желязна физиономия – истински старомоден герой.
