Вероятно е прибързано и самонадеяно да го кажа за толкова млад автор и актьор, но Димитър Живков ми прилича на Мариус Куркински. Талантлив, изразителен, многолик, създаващ цял свят на сцената и при това свят самобитен, необикновен и омагьосващ. Всеки образ – от бабата до старшината - е абсолютно пълнокръвен, смислен и различен. Декорите са съвсем семпли, инструментите на актьорската магия са лицето, ръцете, тялото. Но най-важното е, че у Димитър Живков има някакъв скрит трагизъм, една сериозност зад пародията, която не позволява на монолога му да се хлъзне към палячовщината и вулгарното, така добре приемани от публиката.
„Живак“ е пиеса, написана и изиграна на врачански диалект. Чудех се дали няма да се нуждая от превод, но всъщност всичко се разбира и доста бързо свикнах със странния изговор, който в контекста на разказаното е съвсем на място. Това е историята на Здравко, който е отгледан от баба си на село и е голям тарикат. Но животът винаги е по-хитър от нас, понякога жесток, а най-често доста абсурден. И така минават дните на Здравко – между абсурдното, тъжното и смешното. Наблюденията му върху света наоколо са проницателни, а коментарите му съвсем на място. Сред най-добрите моменти в спектакъла са разказа за врачанската сватба и – лично моят фаворит – стихотворението „Господи, колко си хубава“ на Христо Фотев, изпълнено с много чувство на врачански диалект.
И накрая малко факти около представлението – Димитър Живков има Аскеер за изгряваща звезда за изпълнението си в „Живак“, представлението се играе в Сатиричния театър в рамките на сезона, а в момента на София Моно. Някога, някъде – гледайте го, чудесно е!
