Отлична роля на Камен Донев и напълно заслужена награда „Аскеер“ за нея. Интересна сценография, шумна и пъстра сцена, на която се появява едновременно едва ли не цялата трупа на Народния театър, симпатични закачки с публиката, непознат за България автор, който е звезда в родината си, добри поддържащи актьори в характерни роли – повече от достатъчно причини да гледате постановката на Александър Морфов „Животът е прекрасен“ по текстове на Николай Ердман.
Може би защото имах прекалено големи очаквания, в крайна сметка не останах с достатъчно много положителни впечатления, извън гореизброените. Пиесата е излишно дълга, особено втората част, в която действието е предсказуемо и сякаш спира. Това е добър подход когато драматургичният текст е труден и има нужда от осмисляне, но тук случаят не е такъв. Историята най-общо разказва за един отчаян от живота човек, който вървейки към смъртта открива, че всъщност има за какво да се живее. В първата част на пиесата това се разказва забавно и по-динамично, във втората за съжаление вече става нещо като водевил, доста близо до определени комедийни телевизионни формати и това, че някои от актьорите си позволяват импровизации, още повече подсилва този ефект. В крайна сметка накрая формата напълно побеждава съдържанието. Доказателство е и това, че част от публиката си позволяваше да яде и пие в залата. Не е редно, знам, в театъра се ходи за изкуството, което изисква определена нагласа и поведение. Просто – видяното не беше такова изкуство.
