ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Животът е прекрасен, спектакълът – не толкова

Животът е прекрасен, спектакълът – не толкова
Отлична роля на Камен Донев и напълно заслужена награда „Аскеер“ за нея. Интересна сценография, шумна и пъстра сцена, на която се появява едновременно едва ли не цялата трупа на Народния театър, симпатични закачки с публиката, непознат за България автор, който е звезда в родината си, добри поддържащи актьори в характерни роли – повече от достатъчно причини да гледате постановката на Александър Морфов „Животът е прекрасен“ по текстове на Николай Ердман.
 
Може би защото имах прекалено големи очаквания, в крайна сметка не останах с достатъчно много положителни впечатления, извън гореизброените. Пиесата е излишно дълга, особено втората част, в която действието е предсказуемо и сякаш спира. Това е добър подход когато драматургичният текст е труден и има нужда от осмисляне, но тук случаят не е такъв. Историята най-общо разказва за един отчаян от живота човек, който вървейки към смъртта открива, че всъщност има за какво да се живее. В първата част на пиесата това се разказва забавно и по-динамично, във втората за съжаление вече става нещо като водевил, доста близо до определени комедийни телевизионни формати и това, че някои от актьорите си позволяват импровизации, още повече подсилва този ефект. В крайна сметка накрая формата напълно побеждава съдържанието. Доказателство е и това, че част от публиката си позволяваше да яде и пие в залата. Не е редно, знам, в театъра се ходи за изкуството, което изисква определена нагласа и поведение. Просто – видяното не беше такова изкуство.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...