Изкуство

Как е пресъздаден толкова детайлно светът на „Чернобил“?

В стара фабрика, до недовършено филмово студио - идеално място да пресъздадеш Чернобил!

Как е пресъздаден толкова детайлно светът на „Чернобил“?

В една от първите сцени на първия епизод на „Чернобил“ – пореден шедьовър на HBO – Легасов си прави чай в чайник, с какъвто аз поливам цветята на балкона до ден днешен. Абсолютно. Същият. Чайник. Той носи абсолютно същите очила като тези, с които, помня, дядо ми беше постоянно надвесен над книгите на бюрото си. Толкова са грозни, че художничката по костюмите Одил Дикс-Мерие сигурно се е почувствала засрамена, когато е научила причината да са толкова масови – каквото е имало, това са носели хората тогава.

За нас (отгледаните по време на комунизъм) достоверността на обстановката е още един нюанс „потрес" от „Чернобил“. Ефектът е болезнен, почти колкото този от самия разказ – тази осезаема среда, тези бозави цветове, тези тежки стъклени пепелници, тези студени, празни коридори, цялата тази непоносима сивота на спрялото в тиранията време засядат в гърлото като задушаваща самота.

Сериалът е по сценарий на Крейг Мейцин, а петте епизода са режисирани от Йохан Ренк. Разказва за аварията през 1986 г. през призмата на отношенията между директора на Курчатовския институт Валери Легасов (Джаред Харис познавате като крал Джордж VI в „Короната“) и номенклатурчика Борис Щербина (Стелан Скарсгард), които се опитват да ограничат максимално жертвите и да спасят половината планета, докато по всякакъв начин се стремят да не злепоставят СССР и да не си навлекат гнева на Кремъл.

Третият образ е на ядрения физик Уляна Кхомюк (изграна от два пъти номинираната за „Оскар“ Емили Уотсън) – една жена, която изглежда като истинско олицетворение на руска „женщина“ – велика жена, готова на всяка цена да спаси хората.

Художник-постановчик на „Чернобил“ е Люк Хал. Той се заема със задачата да пресъздаде епохата и ситуацията и да намери автентично изглежащи места за снимки. Екипът му изучава историческия период в Литва. Бързо се оказва обаче, че работата няма да е толкова лесна, затова  прехвърлят към Киев по-мащабните сцени. Литва е основният избор, защото предлага добри данъчни условия и достатъчно хора и опит с външни филмови продукции, за разлика от Украйна. Но най-вече се спират на Литва поради факта, че там има стара, частично спряна АЕЦ,  която е много подобна на Чернобилската.

    Има още...


Игналинската АЕЦ има два реактора, вместо четири, но те са много сходни с тези в Чернобил. Помещенията, залите, коридорите са почти идентични. Самите сцени на аварията са създадени и дигитално завършени. Централното управление е построено в студио, а всичкия графит, който се вижда на екран, действително е графит – късове от литовската АЕЦ, които никога не са били използвани. Затворът и Кремълските коридори също са конструирани в студио.

Създателите са се стремили максимално да се отличат от други подобни филми – в „Чернобил“ няма нито една искра и пожар на екран например. Режисьорът Йохан Ренк е искал атмосферата да е максимално камерна, клаустрофобична, потисната. Понякога моралните изпитания на конкретни герои са изнесени на преден план, а шокът за зрителя от тях е не по-малък от този от по-мащабните сцени.

Но продукцията среща затруднения в Литва, където това е най-големият филмов проект до момента. Липсата на достатъчно хора за продуктовия дизайн се оказва проблем, особено в средното управленско ниво, поради което наемат и много хора отвън.

Основната база на продукцията е в стара фабрика извън Вилнюс, близо до недовършено филмово студио, което се оказва идеално за реконструкцията на аварията и разрушения  реактор в Чернобил.

Информация за епохата екипът намира от филми и в YouTube. Почти невъзможно е било да се намери оригинален реквизит, като съветска мебелировка и дрехи. Повечето такива са купени от битаци в Киев. Информация са събирали и от музея „Чернобил“ (също в Киев), както и от интервюта с живи ликвидатори.

Художничката по костюмите Одил Дикс-Мерие също е имала трудна задача. Дрехите в Съветския съюз силно се отличават от тези, които са носели европейците през 80-те години. С помощта на рускоговорящи литовци са проучили вестници и списания от този период, но също така са направили и огромно проучване в руски сайтове в Интернет, които представят оригинални образци на работно и медицинско облекло. Рамо на продукцията дава и „Беларусфилм“, както и държавният архив по костюмите в Киев, откъдето се наемат вещи като част от реквизита.

А костюмите? За тях се обръщат за съвет към бивша шивачка с опит в текстилна фабрика през 80-те. Мъжките костюми са ушити по абсолютно същия начин, както навремето –  много полиестер и вълна – още един нюанс уродливост към и без това затормозената обстановка. С тях картината "Чернобил" е напълно завършена.

И е шедьовър. 

 

Прочетете и "Чернобилска молитва" на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич