ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как светът полудя по мумините?

Как светът полудя по мумините?

Снимки: Pinterest

Още от малка Туве Янсон пише разкази. Именно приказният свят на мумините ще стане нейно убежище по време на Втората световна война, когато излиза първата й книга – "Малките тролове и голямото наводнение". Това е времето, когато съветски бомбардировачи летят над Хелзинки и заплашват с инвазия. С по-дълги носове и бяс в очите, първите мумини са зли същества, нямат усти, а само муцуни – Туве си е представяла, че те могат да уплашат Сталин и Хитлер. Впоследствие еволюират в същества с нежни и щедри души и с чувство за хумор.

Първата новела започва с това как Мама Муминка и синът ѝ Муминтрол търсят жилище за семейството, след като са били принудени да напуснат дома си зад печката заради въвеждането на централното отопление. Те търсят Татко Мумин и се страхуват да не се е удавил. Туве Янсон засяга вечните теми за порастването, домашния живот, семейството. Малкият Муминтрол обикновено се изправя срещу страховете си и се бори със страшния Грок, мистериозна сянка, която вледенява всеки. Мама Муминка прилича повече на Мери Попинс, отколкото на Марарет Тачър, но ръководи семейството със здрава ръка.

Татко Мумин обикновено е някъде на своите пътешествия или е затънал в мемоарите си. Всъщност главните герои са вдъхновени от собствените ѝ родители. Там са и приятелите Сниф и Снусмумрик, а също и Снорк, госпожица Снорк, Мюмлата и Малката Мю. И в новата екранизация всеки един от 22-минутните епизоди си има муминска мъдрост – като познатата вече фраза "Единственото нещо, от което трябва да те е страх, е самият страх". Книгите на Туве олицетворяват живота ѝ, тя пише, за да се справя с проблемите и емоциите си. Историите отразяват депресиите и влюбванията ѝ и дори смъртта на майка ѝ, когато писателката създава най-тъжната и последна новела "Долината на Мумините през ноември".

Именно тази странно успокояваща смесица от катастрофа и домашен уют прави Мумините толкова завлядяващи и вечни. Те са същества, изпълнени с оптимизъм и гостоприемство и в дълбока връзка с природата. Книгите за тях са истории за оцеляване. Има толкова много изписана литература за това как да избягаш от семейството си, но тук то се разглежда като пристан, като място, което дава сигурност. Или както казва Муминтрол - трябва доста да поскиташ по света, за да разбереш колко е хубаво вкъщи.

 

Туве Янсон - щастието е заразно!