Изкуство

"Какво ще кажат хората"

От "Седмицата на скандинавското кино" 2019

На поредната "Седмица на скандинавското кино" ярко се открои като събитие – "Какво ще кажат хората". Режисьорката Ирам Хак (дебютира с I am yours) е създала един суров, жесток и вълнуващ филм, задавайки често премълчавани, загърбвани и неглижирани от обществото и политиката жизненоважни въпроси. Филмът е спечелил 14 награди и е норвежкото предложение за "Оскар". 

Ниша (Мария Мозда) е симпатична, стройна и привлекателна норвежка девойка от пакистански произход и нейните родители на пръв поглед не са много тесногръди и назадничави (например танцуват охотно и умело на празници, което не е твърде "религиозно"). Една вечер тя пуска в стаята си (през прозореца) висок рус младеж и въпреки че нищо не са направили, баща ѝ Мирза (Адил Хюсайн), едър мъж със широко спокойно лице и внимателни очи зад метални очила, пребива момчето и налита на самата Ниша. Полиция, социални... Момичето е добро, наивно и послушно и в един момент се оказва в... Пакистан, след като не успява да се избяга от роднините си по магистрали и летища. 

Изгнанието е жестоко и брутално наказание, а Ниша буквално се връща няколко века назад (въпреки приличното училище и ведрата симпатия на околните), но и там е жертва на чувствата си, унижена и смачкана от зли и първични овластени хора. Стига се дотам, че Мирза, дошъл от безизходица и объркване да я прибере обратно, първо я закарва до стръмна скала и я кара да скочи по собствена воля!

Не исках да навлизам в политико-социални аспекти, но винаги ме е удивлявало (на моите въпроси никога не съм получавала смислен и логичен отговор) как тези хора, емигрирали по желание в богата, демократична, толерантна и свободна държава, не възприемат принципите, идеалите и морала ѝ, които всъщност са я направили атрактивна и привлекателна за тях (а също и гостоприемна), а продължават да тачат някакви назадничави и закостенели обичаи, които са превърнали родината им в място, от което искат неистово да избягат на всяка цена и поемайки големи рискове?!

Ниша е депресирана, пречупена, покорна, обезличена, съвсем различна е от предишната дръзка, будна и активна млада жена, но дори и тя не може да търпи вечно и да се подчинява сляпо и тъпо. А Мирза всъщност е обречен да загуби и в един момент, докато го гледаме във великолепния финален кадър, разбираме, че и той е жертва на мантрата "какво ще кажат хората", а в очите му личи, че накрая старателно и дълбоко погребаната любов към дъщеря му надделява. И той решава, че е по-добре да я пусне на свобода. Независимо какво ще стане с него, или с остатъка от семейството му.

Автор: Бистра Андреева

На кино през октомври

На кино през октомври